О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр. София, 22.01.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 612 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” Е. , гр. С. чрез процесуален представител адв. В срещу решение № 315 от 12.06.2008г. по в. гр. д. № 535/2007г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 318/03.08.2007г. по гр. д. № 14/2007г. на Районен съд Смолян и „Т” Е. , гр. С. е осъдено да заплати на „Ч” О. , с. Б., община С. сумата 480 лв. – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси в противоречие със съдебната практика, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Касаторът се позовава на решение № 230 от 25.02.2000г. по гр. д. № 1286/1999г. на ВКС и решение № 613 от 21.01.2008г. по в. гр. д. № 931/2007г. на Апелативен съд Пловдив.
Ответникът „Ч” О. , гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата не следва да бъде разглеждана по същество, тъй като решението не подлежи на касационно обжалване и не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответника по касационната жалба, че решението на Смолянски окръжен съд не подлежи на обжалване. Преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като обжалваният съдебен акт е постановен след 01.03.2008г. и касационната жалба е постъпила след тази дата. Обжалваемият интерес е над 1 000 лв., поради което се налага изводът, че касационната жалба е допустима.
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършените СМР е основателен, въззивният съд е приел, че между страните са възникнали договорни правоотношения по договор за изработка за СМР на обект за брикети в с. Я., ищецът е изпълнил възложените му СМР, но възложителят /ответникът по исковата молба и касатор в настоящото производство/ не е изплатил възнаграждение за приетата работа. За установяване на извършената и приета работа /вентилационни и аспирационни работи в обект – бивша собственост на ТКЗС с. Я. решаващият съдебен състав е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Изложени са съображения, че е без значение по делото дали управителят Ш. е положил подписа си под фактурата или това е направено от някой друг, след като данъчната фактура е осчетоводена в „Т” Е. , дружеството е ползвало данъчен кредит и управителят не е възразил, не се е противопоставил на удостовереното във фактурата.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Според касатора и въз основа на данните по делото и решението съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси са следните: може ли да се присъди възнаграждение за СМР само по съставена и осчетоводена данъчна фактура или е необходимо СМР да бъдат изпълнени и приети; допустимо ли е да се претендира плащане на възнаграждение по договор за изработка, без да е уточнено в исковата молба кога са извършени СМР, кога са приети и с какъв акт и без да е ясно какви СМР по вид, количество и обем са извършени; чия е тежестта за доказване; представлява ли доказателство за извършване на СМР и приемането им от възложителя издадената от изпълнителя фактура.
Посочените съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Постоянна практика на ВКС е, че съдът дължи произнасяне по искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 98 и чл. 99 от ГПК /отм./. В настоящия случай заявената претенция е достатъчно индивидуализирана, видно от исковата молба и депозираната пред Смолянски районен съд на 23.03.2007г. уточняваща молба, поради което предявеният иск е допустим и е разгледан от съдебния състав. Останалите съществени правни въпроси са решени съобразно константната практика на ВКС. Изпълнение на претендираните СМР не може да бъде доказано само с данъчна фактура, а следва да бъде установено и с други доказателствени средства – приемо-предавателен протокол, свидетелски показания или съдебно-техническа експертиза. Претендираното възнаграждение за уточнените в молбата от 23.03.2007г. СМР е присъдено не само въз основа на представената с исковата молба данъчна фактура, но и след обсъждане на показанията на разпитаните свидетели и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Свидетелските показания са относими и допустими доказателствени средства и въз основа на тях решаващият съдебен състав е приел, че твърдените СМР /вентилационни и аспирационни работи в обект – бивша собственост на ТКЗС с. Я. са извършени от ищеца. С факта на осчетоводяване от ответника на данъчната фактура практически е постигнато взаимно съгласие по отношение на възнаграждението за изпълнените от ищеца СМР, поради което позоваването от съда на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и фактурата, обсъдени в съвкупност със свидетелските показания, не е в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика по съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси. Позоваването на решение № 230/25.02.2000г. по гр. д. № 1286/1999г. на ВКС и решение № 613/21.01.2008г. по в. гр. д. № 931/2007г. на АС Пловдив не обуславя приложение на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като посочените съдебни актове не създават противоречива практика по смисъла на посочения законов текст по въпроса може ли да се присъди възнаграждение за СМР само по съставена и осчетоводена данъчна фактура или е необходимо СМР да бъдат изпълнени и приети. От една страна, представените решения не са на еднакви по степен съдилища, а от друга страна, и в двата съдебни акта е застъпено становище, че възнаграждение се дължи за извършени СМР.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315 от 12.06.2008г. по в. гр. д. № 535/2007г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.