ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
София, 27.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 845/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Т., действаща лично, и като майка и законна представителка на малолетното с. дете Х. , и на М. Н. В. -непълнолетен, действащ с. с. на майка с. Д. М. Т. срещу Решение № 541 от 25.V.2009 г. по гр.д. № 2710/ 2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение от 28.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 2215/ 2005 г. на СГС в частта, с която исковете на всеки от ищците по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ срещу ЗПАД ”А” – гр. С., са уважени по за 21 666 лв. и е постановено друго, с което за тази сума са отхвърлени. Жалбоподателите правят оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението – в нарушение на чл. 51 ал. 2 и чл. 52 ЗЗД съдът е завишил размера на съпричиняването на наследодателя им, а обезщетението неоправдано е занижил с оглед понесените болки и страдания от загубата на наследодателя им, и при отчитане на инфлацията за времето от увреждането до постановяване на решението.
В Основания за допустимост по чл. 280 ГПК жалбоподателите поддържат, че същественият материалноправен въпрос е да се установи релевантният момент, към който следва да се определи обезщетението – настъпването на вредите или постановяване на решението – което има съществено значение за справедливото определяне на размера на обезщетението, което съдът вместо към момента на постановяване на решението, е определил към момента на настъпване на вредите. Жалбоподателите считат, че вторият съществен въпрос касае прилагането на чл. 51 ал. 2 ЗЗД – следва ли при установяване на съпричиняване, съдът да посочи приноса в цифрова величина и да намали точно определения размер на обезщетението, което противоречи на постоянната съдебна практика. Жалбоподателите поддържат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата З. “А” АД – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата по същество и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, отхвърлени в посочената част, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която исковете на всеки от ищците са уважени за по 21 666 лв., за която са отхвърлени, поради съпричиняване 1/3 на наследодателя на ищците. Тъй като въззивното решение е обжалвано от ищците в частта, с която исковете са отхвърлени, решението е влязло в законна сила относно това налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищците неимуществени вреди, и предмет на обсъждане са въпросите за приноса на пострадалия и за размера на обезщетението.
С оглед изложеното във въззивното решение, неоснователно жалбоподателите поддържат, че същественият материалноправен въпрос е да се установи кой е релевантния момент, към който следва да се определи обезщетението – настъпване на вредите или постановяване на решението – за което поддържат, че има съществено значение за справедливо определяне на обезщетението – и че съдът вместо към момента на постановяване на решението, е определил обезщетението към момента на настъпване на вредите. Като е определил размер на обезщетението по 65 000 лв. за всеки от ищците, съдът е приел напълно претендирания от всяко от децата размер по 65 000 лв., и в значителна част претендирания от съпругата размер 70 000 лв., с което не се е произнесъл по изложения от жалбоподателите въпрос за момента, към който определя обезщетението – към настъпване на вредите или към постановяване на решението. Поради това посочената и представената от жалбоподателите съдебна практика по този въпрос, няма отношение към разрешения материалноправен въпрос за размера на обезщетението, определен съгласно критериите на чл. 52 ЗЗД.
Вторият изложен от жалбоподателите правен въпрос за прилагането на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е релевантен за делото, тъй като съдът може да намали обезщетението, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Този материалноправен въпрос въззивният съд е разрешил, като по изложените съображания, е приел принос на пострадалия 1/3 и от определеното обезщетение за всеки от ищците 65 000 лв., е намалил сумата 21 666 лв., за която е отхвърлил исковете, и е оставил в сила решението в уважената част на исковете по 43 334 лв. за всеки. Дори и съдът да не следва да определя в дробни единици или в проценти съпричиняването на пострадалия, в подкрепа на който свой довод жалбоподателите сочат съдебна практика, релевантността на изложения въпрос за изхода на делото, е поради това, че намира приложение чл. 51 ал. 2 ЗЗД, поради установен принос на пострадалия, а не заради това как съдът да отчете този принос и съответно да намали обезщетението.
Неоснователно жалбоподателите поддържат, че разрешените от съда въпрос. , са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, без да излагат съображения затова. По приложението на чл. 51 ал. 2 и 52 ЗЗД има трайноустановена съдебна практика, която не се налага да се променя, законовите разпоредби са ясни и не се налага тълкуването им, а въпросите за съпричиняването на пострадалия и за размера на обезщетението за неимуществени вреди, са винаги специфични с оглед данните по конкретното дело, обуславят решаващата воля на съда, който разглежда спора и нямат значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 541 от 25.V.2009 г. по гр.д. № 2710/ 2008 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от ищците част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: