О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 310
София, 13.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1320/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Т. от [населено място], чрез адв. Ю. М. срещу решение № 197/25.07.2012 год. по гр.д. № 468/2012 год. на Хасковския окръжен съд , с което е потвърдено решението по гр.д. № 2029/2011 год. на Районен съд [населено място] , с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу [фирма], [населено място] искове за отмяна на незаконно уволнение , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инкасатор” и за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ , както и за заплащане на сумата 523,50 лв. ,представляваща удържано от работодателя обезщетение на осн. чл. 221,ал.2 КТ.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез адв. Н. Г. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.Претендира разноски.
Касаторът счита, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по материалноправния въпрос за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание на извършеното нарушение на трудовата дисциплина съгласно изискването на чл. 189,ал.1 КТ, както и по процесуално правния въпрос за задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно изпълнението от страна на наказващия орган на изискванията на чл. 189,ал.1 КТ и да мотивира фактическите си и правни изводи в тази насока.
Посочва , че по формулираните въпроси обжалваното решение се явява в противоречие с Р № 1326/02.11.1999 год. по гр.д. №219/1999 год. на ВКС, ІІІ г.о. , Р № 305/01.06.2010 год. по гр.д. №620/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., Р №192/18.03.2010 год.на ВКС по гр.д. №876/2009 год., ІV г.о. и Р №461/17.06.2010 год. на ВКС по гр.д. №626/2009 ГОД. , ІІІ г.о., постановени при условията на чл. 290 ГПК, поради което имат задължителен характер, което предпоставя основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
.
С цитираната задължителна практика на ВКС се приема , че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да съобрази обстоятелствата по чл. 189 КТ , а именно тежестта на дисциплинарното нарушение , обстоятелствата при които е извършено , както и поведението на работника или служителя. При оспорване законността на заповедта за дисциплинарно наказание съдът е длъжен да осъществи съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното наказание и извършеното нарушение.
Постановеното въззивно решение е в съответствие с тази практика на ВКС.
С него е прието, че по делото са безспорно установени извършените от ищцата нарушения , които са особено тежки и обуславят налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.С действията си жалбоподателката системно е нарушавала трудовата дисциплина като факта, че не е издавала касова бележка едновременно с извършването на плащането, не се оспорва от нея. Съдът е приел, че това дисциплинарно нарушение не е извършено поради незнание , доколкото в дадените от нея обяснения по чл. 193 КТ жалбоподателката навежда твърдения за повреден касов апарат.
Предвид тези мотиви на въззивната инстанция , визираното от касатора основание за допустимост на касационното обжалване не е налице.Въззивният съд е извършил преценка относно съответствието между тежестта на нарушението и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и е приел, че такова съответствие е налице . С това същият е потвърдил извършената от работодателя преценка на това съответствие.
С оглед на горното касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Предвид изхода на настоящото производство касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 197/25.07.2012 год. по гр.д. № 468/2012 год. на Хасковския окръжен съд .
ОСЪЖДА И. В. Т. от [населено място] да заплати на „Водоснабдяване и канализация О., [населено място] разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: