4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 14.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря…………..………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1251 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2488 от 11.ІV.2016 г. на Г. С. М. от [населено място], подадена против определение № 221 на Варненския апелативен съд, ТК, от 30.ІІІ.2016 г. постановено по т. д. № 128/2016 г., с което е била оставена без уважение неговата частна жалба срещу онази част от първоинстанционното решение № 913/13.ХІ.2015 г. на Варненския ОС по т. д. № 746/2013 г., имаща характер на определение, с която са били оставени без разглеждане предявените от него под условието на евентуалност осъдителни искове срещу немското „Р. Б. И.” Г..
Оплакванията на частния касатор Г.С. М. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото на Варненския ОС: „за произнасяне по същество и с мотиви по евентуалния иск – за разликата над 9 525.93 лева до 264 442.14 лв. с всички законни последици”.
В пункт 3 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната жалба подателят й обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Варненският апелативен съд се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „При положение, че не налице общност или солидарност, а напротив – има разделност на задълженията на двамата ответници, подлежи ли на разглеждане по същество евентуалния иск срещу втория /евентуалния ответник/, за разликата над уважения размер по главния иск, в хипотеза на субективно активно съединяване на искове, каквото е налице в конкретния случай?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация немско търговско д-во „Р. Б. И.” Г. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, но без са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд настоящата частна жалба на Г. С. М. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните.
Констатира се от мотивите към първоинстанционното решение № 913 на Варненския ОС, ТК, от 30.ХІ.2015 г., постановено по т. д. № 746/2013 г., че са били предявени евентуално съединени искове с правно основание по чл. 288 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Г. С. М. от [населено място] срещу [фирма]-гр. Варна, а в отношение на евентуалност – срещу „Р. Б. И.” Г., вписано в търговския регистър на [населено място], Федерална република Германия с фирмен номер H.-781, за заплащане на сумата 264 442.14 лв., претендирана като неизплатено възнаграждение по договора за управление, сключен на 1.VІІІ.2008 г., за периода от 1.VІІІ.2008 г. до 22.ІІІ.2011 г., както и за сума в размер на 103 057.86 лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на дължимото по този договор възнаграждение, считано от 5-то число на месеца, следващ този, за който се дължи месечното възнаграждение и до 31.ІІІ.2013 г.
За да потвърди това първоинстанционно решение в частта му, с която са били оставени без разглеждане тези два евентуални иска с правно основание по чл. 288 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от същия закон срещу немското търговско д-во, конституирано в процеса като евентуален ответник по тях, с предмет присъждането на всяка една от двете горепосочени суми, въззивната инстанция е приела, че по релевантния въпрос – дали при частично уважен главен иск следва да бъде разгледан евентуалният, е налице задължителна практика на ВКС в отрицателен смисъл. Тя е обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 210/27.VІІ.2015 г. на състав на І.-то г. о. по гр. дело № 5600/2014 г., според което разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставеното от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Прието е било за недопустимо от същия състав на касационната инстанция, решаващият съд „да преизчислява” за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният иск е частично уважен, т.е. ако този съд е уважил предходния по ред на заявяване под условието на евентуалност иск, той няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало условието, под което е предявен, вкл. в хипотези като процесната, където „евентуалността е по отношение на субектите”.
Щом като е налице цитираната задължителна практика на ВКС, не може едновременно да се поддържа, че касационният контрол по отношение атакуваното въззивно определение е допустим при предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – и то без въобще да са навеждани доводи за законова непълнота, неяснота или конкретно противоречие, нито за междувременно /от датата 27 юли 2015 г. насам/ настъпили промени в законодателството или в обществените условия.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 221 на Варненския апелативен съд, ТК, от 30.ІІІ.2016 г., постановено по т. дело № 128/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1251 по описа за 2016 г.