4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С., 16,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2966/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №85 от 13.02.2013 г. по т.д. № 792/2012 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба-О. – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е заявил, че съдът се е произнесъл по спора в противоречие с практиката на ВКС. Посочил е, че съгласно ТРОСТК №1/09г. приватизационната продажба не била търговска сделка, а особена гражданско –правна сделка с административни елементи. Изрично е заявил, че с мотивите си първостепенния съд бил приравнил приватизационния договор с договор за продажба на акции, а към тези мотиви препращал с мотивите си ПАС. Цитирано и посочено е решение №716/04 на ВКС, І т.о. Поддържано е още, че обжалваното решение противоречало и на ППВС№1/53г. като е цитирана част от т.3 и наличието на това противоречие е обосновано от касатора с лаконичното оплакване, че от мотивите на обжалвания съдебния акт не личало да е извършена цялостна проверка на първоинстанционното решение и не се съдържала информация „ въз основа на какви данни се опровергават доводите в жалбата”. Направен е също така лаконичен довод, че това нарушение не можело да бъде „ санирано” чрез препращането към мотивите на първостепенния съд, в които тези възражения нямало как да бъдат обсъдени.Страната е посочила и възпроизвела и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК като е формулирала като въпроси следното – „ относно пределите на свободата на договаряне и доколко съдът е обвързан от това, което страните са договорили, както и относно обективната отговорност за вреди при договаряне за приватизационна продажба.” Страната е цитирала част от мотивите на обжалваното решение, като е посочила, че не е съгласна с тях, поради което считала, че ВКС следвало да се произнесе. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал по поддържаното основание по чл.280, ал.1, т1 ГПК материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изцяло свързано с фактически неверни доводи. Така например за да посочи противоречие с практиката на ВКС – ТРОСТК №1/09г. тя е поддържала, че въззивния съд е възприел изцяло мотивите на първостепенния касаещи неправилно възприета характеристика на приватизационния договор. А в случая, не само че липсва възприемане на мотивите на първостепенния съд, но те и изрично са разгледани от въззивния съд като неправилни и необосноваващи постановения от него резултат. Съдът е изложил свои мотиви за неоснователност на иска. Изрично е посочил, че „приватизационния договор няма правната характеристика на търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ и не следва да бъде приравняван към търговската продажба „/ стр59/. Следователно, не само, че не е очертал правната характеристика на договора за приватизационна продажба в противоречие, а изцяло в съответствие с цитираното тълкувателно решение. Освен това е разширил тази дефиниция, позовавайки се на решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно, изложените от касатора доводи в тази насока се основават на фактически невярна интерпретация на мотивите на въззивния съд, поради което не могат да обосноват наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същото е изцяло относимо и към оплакването на страната за това, че в противоречие с изискванията на ППВС №1 /53г. съдът не извършил цялостната проверка на акта на първостепенния съд и не се произнесъл по доводите в жалбата. Извън това, че цитираното ППВС в тази му част не касае въззивното производство,то и довода е фактически необоснован тъй като съдът изцяло не е възприел мотивите на първостепенния съд и е формирал свои, а освен това е разгледал и подробно всички оплаквания на въззивника.
Страната е поставила няколко въпроси свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед очертаната със задължителна практика дефинитивност на общото основание те нямат посочената характеристика, тъй като са хипотетични и общи и не са обвързани с решаващите мотиви на въззивния съд. Страната за да обоснове такава връзка е цитирала буквално част от мотивите на решението, с които съдът е отчел спецификата на приватизационната продажба, като е приел, че неин предмет в случая са били акции на търговско дружество. Посочил е, че твърденията на ищеца, че активите на дружеството не отговарят по качество и количество на тези описани в меморандума, дори и да бъдат установени не носят твърдяните от ищеца последици, именно поради характера на приватизационния договор, при който решаващи, са фактори различни от тези при търговската продажба и с оглед твърдяното съществено неизпълнение на задълженията на продавача по приватизационен договор, купувачът има правната възможност да поиска неговото разваляне, но не и намаляване цената на акциите респективно отстраняване за недостатъците за сметка на продавача.Спрямо така цитираните мотиви, страната не формулира релевантен въпрос. Дори, обаче от поставените въпроси да може да бъде изведен такъв, то касаторът не излага и относими доводи обосноваващи допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито поставянето на ирелевантни въпроси,.които изобщо не са били поставяни в производството по начина, по който са интерпретирани от страната. Без правно значение е и общо направеното оплакване за неправилност на конкретен извод на съда, което по принцип е неотносимо към производството по чл.288, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №85 от 13.02.2013 г. по т.д. № 792/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: