О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.София, 02.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 215/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу определение на Великотърновския апелативен съд №378/29.12.2008г., с което е потвърдено определение №140/14.08.2008г., постановено по гр.дело № 1282/2007г. на Великотърновския окръжен съд, с което са оставени без разглеждане исковете с правно основание чл.92 ЗЗД и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и необосновано, защото вземането за неустойка по същество е обезщетение за неизпълнение на парично задължение и възниква от датата на забавата на плащането на дължимите вноски до окончателното им плащане, а размерът й би могъл да бъде определен едва към момента на плащането на всяка просрочена вноска от цената на договора.
Ответникът “Търговска база- В. ” АД, гр. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в исковото производство. Обжалвано е въззивно определение на Апелативен съд, гр. В., с което съдът се е произнесъл по съществото на частна жалба срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по изричната разпоредба на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Предвид факултативния характер на производството по обжалване на въззивното определение, разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е задължен да посочи не само основанията за отмяна на неправилното определение, визирани в чл.281 ГПК, но и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за да се допусне до разглеждане на частната жалба по същество.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, в частта, с която е прекратено производството по чл.92 ЗЗД, въвзивният съд е приел, че подадената от ищеца искова молба е нередовна. Претенцията за неустойка за период от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата е отделен иск, който следва да бъде предявен по надлежния ред: да е конкретизирана по размер и да е заплатена държавна такса. Направен е извод, че е недопустимо разглеждането на иск за неустойка след периода на предявяването му, тъй като не е определен по размер. Направена е аналогия с разпоредбата на чл.116, ал.3 ГПК/отм/, съгласно която лихви и събрани добиви от вещта след подаване на исковата молба не се считат за увеличение на иска.
От изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се налага извод, че жалбоподателят е определил съществения процесуален въпрос за допустимостта на искове за заплащане на неустойка за забава за неизпълнение на договорно задължение от датата на забавата до датата на окончателното заплащане на дължимата главница, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на втората предпоставка – чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК.
Твърдяното от касатора противоречие при решаването на съществения процесуален въпрос предвид цитираната съдебна практика е налице. В подкрепа на тезата си за наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът се позовава на решение на 0318/24.03.2008г., постановено по гр.дело №601/2007г., на решение № 92/16.01.2009г., постановено по гр.дело № 475/2008г. на СГС и на решение №34/3.05.2005г., по гр.дело № 161/2004г. на Л. районен съд. Първите две решения няма данни да са влезли в сила, поради което не формират съдебна практика и поради тази причина обективно не могат да се преценяват като противоречива съдебна практика. Решението на Районен съд , гр. Л. е влязло в сила на 1.06.2005г. Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове за заплащане на първа, втора, трета и четвърта вноска като към 10.06.2004г. дължимите и неизплатени разсрочени вноски , ведно с увеличението на цената съгласно чл.7.4 от договора е в общ размер 2931.88 щ.д., а нечислената неустойка към 30.06.2004г. е в размер на 1015.92 лв. С решението си съдът е уважил исковете за главница и неустойка, последната до датата на подаване на исковата молба и по 0.06% дневно върху неизплатената част от главницата за всеки ден забава, считано от датата на завеждане на делото, до датата на окончателното заплащане на сумата, т.е. налице е противоречива съдебна практика по въпроса можели да се предяви иск за неустойка за период от време след подаване на исковата молба и в този смисъл частната касационна жалба е допустима при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата. Тъй като по своя характер неустойката представлява обезщетение за претърпени вреди, настъпили в резултат на неизпълнението на главното задължение, това неизпълнение трябва да е налице към момента на предявяването на иска за главницата – неплатена вноска от цената по приватизационния договор. Ищецът не може да претендира вреди за бъдеще време преди същите да са настъпили, респективно да търси неустойка за забава за последващ датата на предявяването на иска период, размерът на която неустойка не е определен към датата на предявяване на иска. Страните по договора са тези, които уговарят размера на неустойката, а в случай, че той не е бил определен, трябва да е поне определяем, без обаче съдът да може да пререшава въпроса нито за размера, нито за дължимостта на неустойката. Това по-конкретно означава, че уговорената в случая без краен предел на нарастване мораторна неустойка е дължима до съответната дата, сочеща края на т.нар исков период, респ. датата на подаване на исковата молба в канцеларията на първостепенния съд /арг. чл. 116, ал.3 ГПК отм./. По изложените съображения определението на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Великотърновския окръжен съд, с което са оставени без разглеждане исковете на АСПК за заплащане на неустойка, поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената на 15 и 16 вноска от договора от 28.10.1998г. за периода след 27.12.2007г. до окончателното заплащане на главницата, като недопустими, ще следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изложеното, съставът на ВКС, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №378/29.12.2008г., постановено по в.т. дело №673/2008г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: