3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София 23.03. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 832/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Ж.,[населено място], срещу въззивно решение от 02.12.2009г. по гр. дело №6868/2009г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК /пункт І от касационната жалба/ се обосновава допускане касационно обжалване на решението по въпрос, свързан с тълкуването и приложението на З. и ЗС, относно това, дали е легитимиран единият съсобственик да упражнява правата на собственост /в проявна форма, обективираща владението- ползване и извличане на граждански плодове/ и да търси правна защита при тяхното нарушаване от страна на трети лица, или е необходимо само и единствено съгласуваните волеизявления на всички съсобственици. Сочат се нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че изводът за придобиване на имота по давност е погрешен, не са анализирани всички доказателства по реда на чл.188,ал.3 ГПК /отм./. След подаване на касационната жалба /04.12.2009г./ Надежда Ж. е починала – на 13.12.2009г. и е заместена по реда на чл.227 ГПК от наследниците си Д. Н. Ж. и М. В. П..
От Н. Ж., заместена в процеса от посочените по-горе наследници, е постъпила и частна жалба срещу определение от 03.12.2009г. по гр.д.№6868/2009г. на Софийския градски съд, с което са присъдени разноски на въззивника в това производство в размер на 2000 лева.
Ответникът по касация З. Д. В. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено изцяло решение от 01.06.2009г. по гр.д.№11248/2006г. по описа на Софийския районен съд. По реда на 208,ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен предявеният от Н. Ж. Ж. срещу З. Д. В. иск с правно основание чл.38а З. за опразване и предаване владението на недвижим имот – апартамент №7, находящ се във вх.А /секция 2/, етаж ІІ, в бл.259, построен в[населено място], м.”К. село”- П. к.”, кв.133, УПИ І. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищцата Ж. е член-кооператор на ЖСК”Б. художник”, като по протокол на ОС от 29.11.2003г. на нея и е разпределен процесният апартамент. Установено е по делото, че ЖСК не е изключителен собственик на процесното жилище, тъй като земята, върху която е построена сградата, е в съсобственост между кооперацията и трето лице.Това не е пречка за уважаване на иска по чл.38а З., защото по начало предявяването на иск за защита на вещни права е действие на обикновено управление и то може да бъде извършено от всеки от съсобствениците самостоятелно. ЖСК е легитимирана да иска предаване на жилище, на което е съсобственик от държащо го без правно основание лице. В същия обем са и правата на член кооператора, който упражнява правата на ЖСК. В разглеждания случай обаче ЖСК”Б. художник” не притежава право на собственост върху процесния апартамент, тъй като въз основа на установените факти по делото, е основателно възражението на ответницата, че е придобила имота по силата на необезспокоявано и явно владение, продължило повече от 10 години. За да стигне до този извод, въззивният съд е проследил фактите, установени по делото и е извършил анализ на събраните писмени и гласни доказателства.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай повдигнатият от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК материалноправен въпрос дали е легитимиран единият съсобственик да упражнява правата на собственост /в проявна форма, обективираща владението- ползване и извличане на граждански плодове/ и да търси правна защита при тяхното нарушаване от страна на трети лица, не може самостоятелно да обоснове допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото той не е обусловил изхода на спора. Решаващият извод в обжалваното решение, не е основан на принципната постановка за правомощията на съсобственика да упражнява правата на всички останали съсобственици по управление на общата вещ, а на приетото за основателно правоизключващо възражение на ответника, че е собственик на оригинерно основание – придобивна давност. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се поставят други правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а по същество са изложени касационни оплаквания за неправилност на решението,поради противоречие с материалния закон, които обаче не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Изложеното се отнася и до соченото неправилно приложение на чл.188,ал.1 ГПК /отм./. От една страна касаторът не е конкретизирал кои доказателства не са преценени съобразно изискванията на цитираната норма, а от друга развитите доводи сочат необоснованост на обжалваното решение. Наличието и обаче е основание по чл.281,ал.1,т.3 ГПК за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение, а не основание по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението. При този изход на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 2000 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 17.12.2009г.
По частната жалба. С атакуваното определение съдът е изменил решението от 02.12.2009г. като е осъдил Н. Ж. Ж. да заплати на З. Д. В. разноски за адвокатска защита във въззивната инстанция в размер на 2000 лева. Жалбоподателката счита, че определението е неправилно, тъй като присъдените разноски са прекомерни.
Настоящият съдебен състав приема, частната жалба за неоснователна. Видно от приложения във въззивното производство договор за правна защита с дата 09.06.2009г., З. В. е направила разноски в размер на 2000 лева – платено възнаграждение на процесуалния и представител. С оглед характера на производството и действителната фактическа и правна сложност не може да се приеме, че е налице прекомерност по смисъла на разпоредбата на чл.64,ал.4 ГПК /отм./, поради което и възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.12.2009г. по гр. дело №6868/2009г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Ж. и М. В. П. да заплатят на З. Д. В. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 2000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА 03.12.2009г. по гр.д.№6868/2009г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: