Определение №310 от 26.2.2015 по гр. дело №297/297 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 310

гр.София, 26.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 297 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. М. от [населено място], представляван от адв.Е. П., срещу въззивно решение №16703/04.09.2014г., постановено по възз.гр.д. №14129/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.07.2013г. по гр.д.№2208/2011г. на Районен съд – София. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание – по чл.204 ал.2 ЗМВР /отм./ – за заплащане на сумата 2 400лв. и по чл.212 ал.4 ЗМВР /отм./ – за сумата 10 000 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 2004г. – 2010г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че въззивният съд неправилно е обосновал извод за неоснователност исковете като е приел, че за изследвания период страните не са се намирали в служебно правоотношение, поради което на ищеца не се дължат обезщетения за паричната равностойност на униформено облекло и за неползван платен годишен отпуск. Бланкетно се сочат основания за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК е представила писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за селектиране на жалбата, тъй като в същата липсва изведен правен въпрос.
Касационната жалба е допустима в частта й, имаща за предмет въззивното решение, произнесено по иска с правно основание чл.212 ал.4 ЗМВР /отм./, предвид посочената цена от 10 000 лева.
В останалата й част, имаща за предмет отхвърлената претенция на ищеца по чл.204 ал.2 ЗМВР /отм./ с цена 2 400 лв., касационната жалба е процесуално недопустима, предвид разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.1-во от ГПК и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол, предвид следното:
В. съд е приел, че макар времето /периода от 2004г. до 2010г./, през което М. е останал без работа, поради признато от съда за незаконно уволнение, да се признава за трудов, респ. служебен стаж, през това време не е съществувало служебно правоотношение. Затова и претендираните имуществени последици, в т.ч. обезщетение за неползван платен годишен отпуск – не му се дължат, защото реално правоотношение не е съществувало и труд не е полаган от ищеца. Предвид това е направен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.212 ал.4 ЗМВР.
Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая касаторът не е формулирал материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Съдържащите се в изложението доводи са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Доколкото като общ въпрос, би могъл да се изведе проблемът – дължи ли се на незаконно уволнен работник или служител обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за времето от датата на прекратяване на трудовото/служебното правоотношение до датата на възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Отговор на този въпрос е даден в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховния касационен съд – решение № 167 от 15.05.2011 г. по гр. д. № 1308/2010 г. на ВКС, III г. о.; решение № 572 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 458/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 948 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г. на ВКС, III г. о. Прието е, периодът от уволнението на работника/служителя до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника на предишната му работа се признава за трудов стаж, макар и да не е съществувало трудово правоотношение, по силата на изрична законова разпоредба – чл. 354 ал. 1 КТ. През този период работникът/служителят реално не престира труд и поради това за него не възниква право на платен годишен отпуск и не му се дължи обезщетение за неизползван такъв отпуск. Това е така, тъй като правото на платен годишен отпуск е последица от работа по трудово правоотношение, то е в зависимост от характера и тежестта на работата и има за цел възстановяване на работната сила. При възстановяване на работника на заеманата преди уволнението работа, платеният годишен отпуск се определя отново, с оглед на реално положения труд занапред. Аналогична е нормата и на чл.118 ал.1 ЗДСл, с която законодателят признава за служебен стаж времето на оставане без работа поради незаконно уволнение на уволнения по служебно правоотношение /какъвто е и настоящият случай/. Изключението, че за служебен стаж се признава и времето, през което служителят е останал без работа поради незаконно уволнение, не се отнася до останалите последици по служебното правоотношение, в т.ч. и за правото на платен годишен отпуск, респ. за получаването на парично обезщетение, поради неизползването му в разглежданата хипотеза.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с приетото в задължителната практика съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. В. М. от [населено място], представляван от адв.Е. П., в частта й, имаща за предмет въззивно решение №16703/04.09.2014г., постановено по възз.гр.д. №14129/2013г. на Софийски градски съд, по предявения иск с правно основание чл.204 ал.2 ЗМВР /отм./ за сумата 2 400 лева.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.280 ал.2 предл.1-во от ГПК касационното производство в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №16703/04.09.2014г., постановено по възз.гр.д. №14129/2013г. на Софийски градски съд, в останалата му обжалвана част.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
Определението в останалата му част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top