4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 26.05.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 210 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Г. от [населено място] срещу решението на Софийски градски съд, ГО, II-г въззивен състав, постановено по в.гр.д.№821/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявенеият от Д. М. Г. срещу Х. Х. С. и С. Г. С. иск за делба на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и още два етажа, като всеки от етажите се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, находяща се в [населено място], [община], [улица], построена в ПИ 738, целият с площ от 800кв.м., от които 760 кв.м. попадат в УПИ X.-525 и 40 кв.м. попадат в УПИ X.-525 в кв. 254 по плана на Нови Искър,[жк], при граници: улица, УПИ IX-352, УПИ X-533, УПИ X.-537Б, УПИ XV-537, УПИ X.-525 и иска за делба на Ѕ ид.част от общите части на сградата в ПИ №738, а в частта за делба на останалата Ѕ ид.част от ПИ №738 производството е прекратено.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като за да обоснове крайния си акт въззивният съд е излезнал извън очертания от страните правен спор, изследвайки правото на собственост на праводателите на страните без да е налице възражение в тази насока, доколкото по делото не е спорно, че праводателите на страните са били съсобственици. Поддържа се също така, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ по въпроса длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/ при въведено оплакване във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение като не е назначил служебно СТЕ досежно идентичността на имота, приемайки, че е налице неяснота за УПИ, която се отстранява само със специални знания, но СТЕ не е била поискана от ищцовата страна.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответниците по касационна жалба Х. Х. С. и С. Г. С. изразяват становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Д. М. Г. е предявила срещу Х. Х. С. и С. Г. С. иск за делба на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и още два етажа, находяща се в [населено място],[жк], [улица], както и на дворното място, в което е построена сградата, с твърдения, че е придобила правото на собственост върху 1/2 ид.част от имота по замяна /н.а.№130/2009г./ от Г. С., а Г. С. и Х. С. са притежавали по 1/2 ид.част от имота на основание договор за покупко-продажба /н.а.№29/2005г./. Посочените в исковата молба нотариални актове са представени като доказателства по делото /описани са като приложения към исковата молба/.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като по делото не се установява процесният недвижим имот /жилищна сграда и дворно място/ да е съсобствен между съделителите.
Прието е, че с нито едно от писмените доказателства ищецът Д. М. Г. не установява наличие на съсобственост по отношение на сградата и 1/2 ид.част от мястото между себе си и ответната страна. Посочено е, че от н.а.№29/2005г. се установява, че Е. Н. З. и К. С. З. са продали на Х. Х. С. и Г. Х. С. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака в условията на СИО, а именно първи етаж от двуетажна жилищна сграда на [улица] 1/2 ид.част от дворното място, в което сградата е построена, за което е отреден парцел X.-525 от кв.254, като е прието, че нотариалният акт от една страна е титул за собственост върху етаж от двуетажна жилищна сграда, докато в исковата молба се претендира делба на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и два етажа, т.е. триетажна, като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се проследи евентуално връзката на претендираната да бъде допусната до делба триетажна масивна жилищна сграда и двуетажната такава по цитирания нотариален акт, евентуално относно първия жилищен етаж. От друга страна е посочено, че с н.а.№130/2009г., на който се позовава ищцата, тя е прехвърлила на Г. Х. С. лозе, срещу което в замяна той й прехвърля ид.част от масивна жилищна сграда на [улица] с 1/2 ид.част от ПИ №738 и 1/2 ид.част от общите части на сградата, като този нотариален акт, както и н.а.№29/2005г., не установяват съсобственост върху сградата, тъй като Г. Х. С. заедно с Х. Х. С. е собственик само на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, т.е. обективно няма данни да е съсобственик на цялата жилищна сграда.
Прието е, че не е установено кога е построен третият етаж на сградата, която в н.а.№29/2005г. е описана като триетажна, както и че не е ясно кой е първият етаж от триетажната жилищна сграда, предмет на разпореждането по н.а.№130/2009г. – дали това е приземният етаж или пък е първият жилищен етаж над приземния. Изложени са съображения, че представените н.а.№29/1976г. и н.а.№110/1971г. не съставляват доказателства за различен извод, доколкото касаят други лица и двуетажна жилищна сграда /н.а.№29/1976г./, а с н.а.№110/1971г. друго лице придобива собствеността върху празно дворно място и няма данни за съвпадане с имената на някой от страните.
Прието е, че представените по делото скици не разколебават тези изводи-и в двете скици е обозначено, че 760кв.м. от ПИ №738 попадат в УПИ X.-525, докато в исковата молба се посочва, че 760 кв.м. попадат в УПИ X.-525, който е съседен на УПИ X.-525 по скиците, още повече, че в съседния УПИ X.-525 на скиците ясно се вижда, че се намира триетажна масивна жилищна сграда, но не е видно има ли построена сграда в претендирания по искова молба УПИ и каква е тя. И тъй като това е така и в писмото, издадено от район Нови Искър въз основа на съдебно удостоверение, е прието, че това доказателство не е в състояние да опровергае извода, че е налице неяснота на урегулираните поземлени имоти. Прието е, че подобна неяснота се отстранява само със специални знания, но СТЕ по конкретното дело няма данни да е била искана.
С оглед на това е прието, че не е установено Х. Х. С. и С. Г. С. да са придобили в режим на СИО 1/2 ид.част от ПИ №738,а останалата 1/2 ид.част да е била собственост на Г. Х. С., както и че поради тази причина последният не би могъл да прехвърли 1/2 ид.част от цялата сграда, след като не я е притежавал, а е бил съсобоственик само на първия етаж от двуетажна жилищна сграда по н.а.№29/2005г.
Прието е, че доколкото делба на идеални части от недвижим имот е недопустима, то в останалата част производството по делото следва да бъде прекратено.
Така изложените от въззивния съд съображения, съпоставени с изложените в исковата молба твърдения и с представените с исковата молба писмени доказателства /н.а.№№29/2005г. и н.а.№130/2009г./ обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка на процесуалната допустимост на обжалваното решение с оглед наведените в касационната жалба доводи за излизане извън очертания от становищата на страните правен спор, както и редовността на исковата молба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено по в.гр.д.№821/2015г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-г въззивен състав.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: