О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 27.07. 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2593/2015г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. П. и С. Х. П. – малолетни, представлявани чрез техния баща и законен представител Х. И. П., срещу въззивно решение №153/24.01.2015г. по гр.дело № 3166/2014г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси : следва ли да се приеме като „разпореждане” по смисъла на чл.76 ЗН учредяване право на ползване върху идеални части от имот, извършено след завеждане на иска за делба; необходимо ли е вписване на исковата молба за делба с оглед релевиране на претенция за частична недействителност на последваща сделка с ограничено вещно право; следва ли съделител, участник в публичната продан на делбения имот да се третира по различен начин от останалите наддавачи в публичната продан; какъв е законовият ред да се релевира възражение за частична недействителност по чл.76 ЗН – с възражение или с иск, по който да бъде проведено пълно и главно доказване.
Ответникът по касация Р. С. М., [населено място], чрез пълномощника си адвокат А., оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалавното решение е потвърдено решение №2058/2014г. по гр.д.№5368/2013г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от настоящите касатори срещу Р. С. М. иск по чл.32,ал.2 ЗС за разпределяне ползването на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], – дворно място, заедно с построните в него массивна жилищна сграда с площ 110 кв.м. и стопанска постройка.
За да постанови решението си въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, според която с нотариален акт № 7/2009г. бащата на ищците Х. П. е учредил на последните пожизнено право на ползване върху ? ид.ч. от процесния недвижим имот. Имотът е бил предмет на дело за съдебна делба /гр.д.№3873/2006г. на Пловдивския районен съд/ като с решение от 25.01.2008г. е допусната делба между бащата на ищците Х. П. с квота ? ид.ч., ответника Р. М. с квота ? ид.ч. и К. М. с квота ? ид.ч. С влязло в сила съдебно решение по извършване на делбата от 11.02.2010г. имотът е изнесен на публична продан. С постановление за възлагане на недвижим имот от 11.12.2012г. по изп.д.№156/2010г. ЧСИ №829 ответникът М. е обявен за купувач на целия имот и последният му е възложен. Ищците са твърдяли, че като носители на правото на ползване върху процесния имот имат право да искат разпределянето му по реда на чл.32,ал.2 ЗС с оглед това жилищата нужда предвид това, че купувачът по публичната продан е знаел за сделката. Въззивният съд е възприел правните изводи на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК в смисъл, че правото на ползване на ищците е непротивопоставимо на правото на собственост на ответника, тъй като сделката, от която те черпят правата си, няма действие спрямо него. Имотът не е съсобствен между страните, съсобствеността е прекратена с извършването на делбата. О. на общата вещ с тежест след постановяване на решението за изнасянето му на публична продан не обвързва останалите съделители, в т.ч. и ответника – купувач по публичната продан.
Съобразно чл.280,ал.1,т.2 и т.3 на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Когато се позовава на основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК касаторът следва да посочи противоречивата съдебна практика и да приложи влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по релевантните правни въпроси. Когато се позовава на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК трябва да изложи мотиви за неговото приложение. В разглеждания случай това не е сторено от касаторите. Посочените от тях въпроси са изцяло неотносими и не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Освен това не са изпълнени и посочените по-горе изисквания за посочване и прилагане на противоречива съдебна практика, както и обосноваване хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд не са свързани с разгледан от него иск по чл.76 ЗН, нито пък с качеството на ответника на купувач по публичната продан, осъществена въз основа на влязло в сила съдебно решение. Въззивният съд е приел, че с извършената делба е прекратена съществувалата съсобственост между съделителите, поради което е погасено и правото на ползването, учредено от един от тях в полза на ищците – негови деца, по време на делото за делба.Този акт на учредяване е непротивопоставим на останалите съделители, измежду които е и купувачът по публичната продан, и те не са длъжни да се съобразяват с него. В съответствие с утвърдената съдебна практика по повод релевираните в производството по чл.32,ал.2 ЗС възражения от ответника, е прието, че в случаите, при които чрез съдебна делба съсобствените имоти се предоставят в изключителна собственост на един от съделителите, то и съществуващото до този момент съпритежание на вещното право на ползване /вкл.когато съсобственик не притежава право на ползване върху имота, тъй като то е притежание на трето на делбата лице/ се трансформира в индивидуално притежание на право на ползване върху имота. С ликвидиране на съсобствеността правото на собственост се притежава само от едно лице, поради което не съществува и съответно съпритежание на право на ползване.
С оглед изхода на производството на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, съгласно приложените доказателства – договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №153/24.01.2015г. по гр.дело № 3166/2014г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. Х. П. и С. Х. П. – малолетни, представлявани чрез техния баща и законен представител Х. И. П., да заплатят на Р. С. М., [населено място], 300 лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: