О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 28.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3654/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. П. Г. – от [населено място] срещу Решение № 1965 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 781/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение от 16.07.2012 г. по гр.д. № 9981/2010 г. на СГС, с която искът й по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу [фирма] – [населено място] е отхвърлен над сумата 10 000 лв. до 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, причинено при пътуване в трамвай на 05.08.2010 г., със законната лихва от 05.08.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В р.”Изложение на касационните основания” жалбоподателката поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, които аргументира с неправилно приложен критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като счита, че съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените действителни вреди и продължителността им. Сочи, че с приемане за относими на обичайните размери, присъждани за аналогични неимуществени вреди, съдът не държи сметка за динамиката в икономическата конюнктура в страната, която стои в основата на непрекъснатото нарастване на съответните нива на застрахователно покритие, като съдът не е съобразил установените в §27 ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди. Поддържа, че въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППлВС № 4/1968 г., съдържащо указания за справедливостта, като критерий за определяне на размера на обезщетението и Р.№749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК, съгласно което икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователно покритие, затова при определяне размера на застрахователното обезщетение, същите към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се взимат предвид като ориентир. Жалбоподателката сочи, че се решава противоречиво от съдилищата въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД, като съдилищата присъждат в пъти различни обезщетения при еднакви неимуществени вреди, затова трябва да се уеднакви съдебната практика, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до по – точно прилагане на чл. 52 ЗЗД. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК аргументира, че прилагането на чл. 52 ЗЗД следва да е точно, правилно да се прилагат събраните доказателства, за да не стигат съдилищата до различни изводи, което ще доведе и до развитие на правото. Сочи, че ВКС, на когото е възложено да уеднаквява съдебната практика, изостава с практиката по чл. 52 ЗЗД, която се базира на стари решения, нарушава се чл. 5 ГПК за спазване принципа на законност и присъждането на по-малки обезщетения води до неточно прилагане на чл. 52 ЗЗД – липсва точно прилагане на закона, като няма и развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото, и [фирма] – [населено място] и М. Т. П. -С. – от [населено място] – трети лица – помагачи на страната на ответника, не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно, частично отменено и изменено, с което е разгледан осъдителен иск, който не е с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Формулираният от жалбоподателката материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, е релевантен за спора. Този въпрос, с оглед данните по делото, е обусловил съдържанието на решението относно това кои са условията на закона за ангажиране отговорността на застрахователя по риска ”гражданска отговорност” и в какъв размер следва да се определи обезщетението, с оглед критерия за справедливост на чл. 52 ЗЗД. Решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно уважаването на иска за 10 000 лв., затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд въз основа на събраните доказателства, включително съдебно -медицинската експертиза, е съобразил възрастта на пострадалата, характера на увреждането-контузия на главата с мозъчно сътресение, приложеното стационарно лечение 4 дни, продължителността на болките около 30 дни, отзвучаването на общомозъчните симптоми, пристъпното главоболие до третия месец от увреждането, което може да се дължи на травмата.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С ППлВС №4/23. 12.1968 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Прието е и в постановените по чл. 290 ГПК от ВКС и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№25/17.03.2010 г. пот.д.№211 /2009 г. на ІІ т.о.; Р.№177/27.10.2009 г. по т.д.№14/2009 г. на ІІ т.о., Р. №111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г. на ІІ т.о., че по вложения от законодателя смисъл, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а всякога е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението – начин на извършване, характер на увреждането, произтеклите от него физически и психологически последици за увредения и т.н.
Съблюдавайки трайната съдебна практика по чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението, и въз основа на събраните доказателства, съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото. Не може да се приеме, че при определяне размер на обезщетението 10 000 лв. в резултат на настъпило увреждане на 05.08.2010 г., не е отчетена икономическата конюнктура в страната към този момент. Относно довода на жалбоподателката за съобразяване на съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, има формирана постоянна практика на ВКС, обективирна в постановеното на основание чл. 290 ГПК Р.№95/ 24.10. 2012 г. по т.д.№916/2011 г. на ВКС, I т.о., която е в смисъл, че при прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Така определеният от въззивния съд размер на обезщетението не е в противоречие със съдебната практика за обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателката не доказва въпросът за размера на обезщетението да се решава противоречиво от съдилищата – този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Съгласно т. 4 на ТР№ 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д.№1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви или тя да бъде осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Останалите оплаквания в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 781 от 22.04.2013 г. по гр.д. № 3646/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: