О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 30.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: КРАСИМИР ВЛАХОВ
Членове: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 60359 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр.чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. В. и А. И. В. срещу определение № 2189/28.06.2016 г. по гр. д. № 5508/2015 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми състав.
С обжалваното определение съдът е отказал да измени по реда на чл.248, ал.1 ГПК постановеното решение в частта за разноските. Прието е, че след като въззивните жалби и на двете страни са се оказали неоснователни, разноските следва да се определят въз основа на отхвърлената, респ. уважената част от исковете. Затова ищците са осъдени да заплатят 1953, 48 лв., част от внесената от ответното застрахователно дружество държавна такса по подадената от него жалба. Освен това дружеството е било представлявано от юрисконсулт и съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът следва да му присъди юрисконсултско възнаграждение, което се равнява на адвокатското възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от иска / 280 000 лв./, това възнаграждение e в размер на 8930 лв.
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно ги е осъдил да заплатят сумата от 1953,48 лв., представляваща част от внесената от [фирма] държавна такса за въззивното производство. След като въззивната жалба на дружеството е приета за неоснователна, то не следва насрещната страна да бъде осъждана да заплати като разноски цялата или част от тази държавна такса. Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че жалбоподателите са освободени от заплащане на такси и разноски по силата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, затова те не следва да бъдат осъждани да заплащат държавните такси, внесени от насрещната страна. Неправилно е присъдено и юрисконсултско възнаграждение от 8930 лв. След като въззивните жалби и на двете страни по делото са били оставени без уважение, то и двете страни нямат право на присъждане на адвокатски, съответно – юрисконсултски възнаграждения. Освен това – разноските за юрисконсулт не следвало да бъдат равни на тези, присъждани за адвокат. Цитира се практика на Съда в С., като се излагат и аргументи за противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема следното:
Частната жалба следва да се остави без разглеждане в частта, насочена срещу определения от въззивния съд размер на юрисконсултското възнаграждение за „ [фирма]. С постановеното от ВКС решение по касационната жалба на И. С. В. и А. И. В. е определен окончателният размер на юрисконсултското възнаграждение на застрахователното дружество за въззивната инстанция, в съответствие с принципа, заложен в чл.78, ал.1 ГПК за съразмерност между възнаграждението и уважената част от иска и при съобразяване на допълнително присъдените с решението на ВКС суми по предявените искове. При това положение въпросът за размера на дължимото възнаграждение е разрешен от ВКС с решението по съществото на правния спор.
В частта за сумата от 1953,48 лв., присъдена с въззивното решение и останала непроменена с определението по чл.248 ГПК, частната жалба е основателна. Според въззивния съд това е част от заплатената от „ [фирма] сума от 3000 лв., представляваща държавна такса по въззивната жалба на дружеството, която част е възложена на насрещната страна на основание чл.78, ал.3 ГПК. Съображенията са, че щом и двете въззивни жалби са неоснователни, разноски се дължат въз основа на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Този извод не може да бъде споделен в хипотеза като настоящата, при която една от страните е освободена от заплащане на държавна такса по своята жалба. Правилото за присъждане на разноските съразмерно на отхвърлената, респ. уважената част от исковете, важи само за разноските за адвокатски и юрисконсултски възнаграждения, но не и за държавните такси, когато едната от страните е освободена от внасянето им. В този случай другата страна изцяло поема внесената държавна такса по собствената си жалба, когато тя се е оказала неоснователна. След като страната, която е освободена от внасяне на държавна такса, не може да получи част от нейния размер от насрещната страна при прилагане на горното правило, то и насрещната страна не следва да има право на възстановяване под формата на разноски на внесената държавна такса по жалбата си, след като тя се е оказала неоснователна.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. С. В. и А. И. В. срещу определение №2189/28.06.2016 г. по гр. д. № 5508/2015 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми състав, в частта, с която се оспорва размера на дължимото адвокатско и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.
ОТМЕНЯ определение № 2189/28.06.2016 г. по в. гр. д. № 5508/2015 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми състав, и решение № 574 от 29.03.2016 г. по същото дело, в частта, с която И. С. В. и А. И. В. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 1953,48 лв.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: