2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 30.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 2814/2014 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Н. Т. М. е обжалвал определението на Софийския окръжен съд № 470 от 13.01.2014г. по ч.гр.д. 1010/2013г. с което е потвърдено прекратителното определение на Районен съд Своге № 504 от 14.11.2013г. по гр.д.№ 383/2013г.
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното определение Софийският окръжен съд е приел, че искът по чл. 439 ал. 2 ГПК може да бъде предявен само въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание , а в исковата молба по настоящото дело липсват такива твърдения. Съдът е изложил съображения, че удостоверението от Агенцията по геодезия, картография и кадастър , представено с исковата молба е издадено след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, но не установява нов факт. С него се удостоверява , че за урбанизираната територия и землището на [населено място] няма създадена и одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър и не е открито производство за изработването им, но този факт не е нов, а е бил установен по делото при разглеждане на спора по чл.108 ЗС от заключението на вещото лице.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос представляват ли ново доказателство удостоверение на Агенцията по геодезия, картография и кадастър изх.№ 184 от 31.10.2013г. по смисъла на чл.439 ал.2 ГПК, което е издадено след датата на въззивното решение.
Така поставеният въпрос е разрешен със задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК. С решение № 198 05.05.2011 г. на ВКС, ІІ г.о. по гр. д. № 4864/2008 г., е прието, че искът по чл.439 ал.2 ГПК може да бъде основан само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, защото само те не са преклудирани от силата на присъдено нещо по постановеното решение. От това разрешение следва, че доказателствата, представени в производството по чл. 439 ал.2 ГПК не е достатъчно да са създадени след влизане в сила на решението. Те трябва да удостоверяват факти, които не са съществували по време на гледане на делото т.е. трябва да са нововъзникнали. Удостоверението чрез което се установява, че за землището на [населено място] няма одобрени кадастрални карти и регистри установява факт, който е съществувал по време на висящия процес, по което е издадено изпълнителното основание и е бил установен по делото, следователно не представлява нововъзникнал факт. Точно това е приел и съдът в обжалваното определение, следователно не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийския окръжен съд № 470 от 13.01.2014г. по ч.гр.д. 1010/2013г. с което е потвърдено прекратителното определение на Районен съд Своге № 504 от 14.11.2013г. по гр.д.№ 383/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: