О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 04.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 79/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№104177/05.08.2016г.,подадена от С. К. М.,чрез пълномощника й адвокат А. И. К.,против решение №4751/08.06.2016г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-В състав,постановено по в.гр.д.№16663/2015г.,с което се оставя в сила решение от 28.07.2015г.,постановено по гр.д.№15815/2006г. по описа на Софийски районен съд,ГО,24 състав в частта му,с която е признато за установено,по иск с правно основание член 97,ал.1 ГПК/отм/,предявен от В. С. М. против С. К. М.,че В. С. М. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот:апартамент №19-мезонет на първо и второ мансардно ниво с сградата на [улица],гр.С.,със застроена площ 127,97 кв.м,състоящ се от дневна с балкон,вътрешна стълба,кухненски бокс и тоалетна на първо ниво и спалня,баня с тоалетна,тоалетна,дневна на второто ниво,при описани в решението съседи,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба В. С. М.,чрез пълномощника си адвокат В. Г. П.,в писмения отговор на жалбата,депозиран по делото,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че ищцата В. С. М., е единствен наследник по закон на С. А. М.-поч.18.08.1977г.,който приживе придобил правото на собственост върху УПИ,находящо се в [населено място], [улица],целият от 365 кв.м,съставляващо парцел ХІV-151,кв.10 по план на [населено място],местн.Кривата река,въз основа на договори за покупко-продажба на наследствени права от 16.02.1939г. и 10.06.1940г.,вписани под №№48,т.1 от 13.01.1941г. и 49,т.І от 13.01.1941г.,като за същия имот в полза на Д. Л. Т.,със саморъчно завещание от 12.01.1976г.,С. А. М. е завещал 1/2 идеална част от този имот,и по силата на нот.акт №74,д.№18171/1995г., съсобствениците на имота В. М.-настояща ищца и Д. Т.,сключили договор за учредяване право на строеж на [фирма],за построяване на масивна жилищна сграда в описания имот,който договор е развален на основание член 87,ал.3,във вр. с член 263,ал.3 ЗЗД,с влязло в сила решение на 29.12.2001г. по гр.д.№1830/1999г. по описа на СРС,ІV-А състав.Съдът е посочил,че ищцата основава претенцията си за придобиване правото на собственост ,след разваляне на договора, на основание приращение по член 92 ЗС, на построената част от сградата,съответно в размер на 1/2 идеална част от същата,която към момента на разваляне на договора не е била построена изцяло,поради което и за процесния апартамент,претенцията е в размер на 1/2 идеална част от същия,за който апартамент ответницата С. М.,твърди,че е придобила по давност ,с начало на владението от 14.02.1997г.,когато заедно със съпруга си Д. А. М.-поч.1998г/,закупили процесния апартамент от [фирма],обективирано с нот.акт №113 от 14.02.1997г.,за който договор със сила на пресъдено нещо,между настоящите страни по делото, е установена нищожност до размер на 1/2 иделна част,по предявения от В. М. иск с правно основание член 26,ал.2 пр.1 ЗЗД с решение по гр.д.№3396/2006г. по описа СГС,ГК,Іотд.,6 състав.Във връзка с възражението на ответницата С. М.,че договорите за продажба на наследствени права,сключени между наследодателя на ищцата С. М. и неговия брат Г. М. на 16.02.1939г.,съдът след анализ на доказателствата по делото,свързани с останалото в наследство от родителите на тези страни А. М. и С. М.,е стигнал до извода,че посочената сделка представлява продажба на наследство по смисъла на чл.323 ЗЗД/отм/респ. чл.212 ЗЗД-отнася се до прехвърляне на цялата наследствена част,тъй като цялото наследство се изчерпва само с този наследствен имот,поради което в случая член 76 ЗН не намира приложение.В резултат на това,съдът е приел,че двата договора са действителни,сключени в изискуемата форма и са породили вещно-транслативен ефект,поради което наследодателят на ищцата С. М. е станал изключителен собственик на процесния парцел по наследство и правни сделки,а след смъртта му правата му са били наследени по равно от ищцата В. М. и от Д. Т.-по завещание.Съдът е посочил,че по делото е установено,че ответницата С. М. и нейният съпруг Д. М./който след смъртта си на 25.09.1998г. е наследен от съпругата си С. М. и дъщеря си М. А. П.-втората ответница по делото/,са закупили процесния имот на 14.02.1997г.,след като на праводателя [фирма], е било учредено правото на строеж върху посочения парцел за изграждане на жилищна сграда,част от която е апартамент №19,развален впоследствие с горепосоченото влязло в сила решение,която сделка обаче предхожда вписването на исковата молба-10.03.1997г.,като обаче по силата на влязлото в сила решение по иска на В. М. с правно основание член 26,ал.2,пр.1 ЗЗД,предвид установената със сила на пресъдено нещо нищожност на горепосочения договор за покупко-продажба на процесния апартамент,породеното въз основа на тази сделка субекивно право в полза на ответниците в размер на 1/2 идеална част от същия е отпаднало с обратна сила.Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата С. М. за придобиване собствеността върху спорната част от имота на основание изтекла придобивна давност в нейна полза по член 79,ал.2 ЗС,евентуално член 79,ал.1 ЗС,тъй като на първо място ответниците не могат да се позовават на кратката петгодишна давност,защото основават владението си на нищожна сделка,а от друга страна поради липса на доказателства за завършено изграждане на жилищната сграда,с оглед наличието на годен самостоятелен обект,в случая процесния апартамент №19,фактическата власт осъществяване от праводателя на ответницата от 10.08.1995г. до 14.02.1997г. няма правна стойност,но дори да се приеме ,че ответницата е осъществявала фактическа власт върху имота след 14.02.1997г. до завеждане на исковата молба-21.07.2006г. очевидно не е изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок по член 79,ал.1 за придобиване правото на собственост.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,инкорпорирано като втора част в касационната жалба,наречено”становище по допустимостта”,касаторът заявява/цитирам/:
„Касационната жалба е допустима поради следното:
А/Съдът се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС за задължителното обсъждане на всички доказателства,представени по делото в тяхната цялост и взаимосвързаност.Необсъждането на всички представени доказателства по делото е нарушение на принципите на равенство и състезателност на гражданския процес.”като се позовава и цитира решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно, в изложението си по член 284,ал.3 ГПК, правният въпрос от значението за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
По така формулираният правен въпрос,във връзка със задължението на съда, да обсъди и прецени всички доказателства по делото,касационният съд намира,че не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,не е налице противоречиво разрешаване на този въпрос,тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие,а не в противоречие с приетото по цитираната от касатора практика,като е разгледал последователно в последните всички доводи и възражения на страната по делото-ответницата,настоящ касатор,направил е самостоятелна анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства,преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност.
В останалата част от изложението на касатора се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията,предвидени в член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
На ответницата по касационната жалба В. С. М.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото производство,в размер на 1300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 02.09.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4751/08.06.2016г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-В въззивен състав,постановено по в.гр.д.№16663/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. К. М. да заплати на В. С. М. сумата от 1300 лева/хиляда и триста лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: