2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
Гр.София, 05.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ М.
С. ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията С. ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 157/2018 г.
за да с произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 423/13 юли 2017 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.т.д.№ 351/2017 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 90 от 4 април 2017 г. за прекратяване на производството по т.д.№ 130/2016 г. по описа на Окръжен съд Търговище поради недопустимост на установителен иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ в редакцията му от 9 май 2006 г. – бр. 38 на ДВ, предявен от жалбоподателя и праводателя му [фирма] срещу ТБ [фирма], представлявана от синдиците А. Д. и К. М. и ТЕЦ [фирма] Търговище. В жалбата на [фирма] се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на отрицателния установителен иск. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
[фирма] – в несъстоятелност, изразява становище, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
[фирма] Търговище не е взело становище по частната жалба на „Финанс инженеринг енерджи“.
При проверка на допустимостта на жалбата настоящият съдебен състав на ВКС, Второ т.о., констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на Варненския апелативен съд, с което се оставя без уважение частна жалба против определение на Търговищкия окръжен съд от вида на преграждащите развитието на делото, подлежащо на непряк касационен контрол при наличието на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и нередовностте й с отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че кредиторът с прието вземане [фирма] и частният му правоприемник“ Финанс инженеринг енерджи“, придобил вземането по силата на договор за цесия, са основали иска си само на твърдения за несъществуване на прието вземане на [фирма], в несъстоятелност, предявено според ищците извън предвидените за това преклузивни срокове в ТЗ. Предмет на отрицателния установителен иск може да бъде само оспорено вземане, не и установяване спазени ли са сроковете за предявяването му.
Изведеният в изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправен въпрос „допустимо ли е в исковото производство по чл.694 ТЗ съдът да преразглежда въпроса относно своевременното предявяване на оспореното вземане“ е получил отрицателен отговор в отклонение на формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, но не е обусловил решаващата воля на въззивния съд да потвърди определението за прекратяване на производството поради погасяване на оспореното вземане по смисъла на чл. 739 ал.3 ТЗ.
Вторият правен въпрос, формулиран от касатора, не е получил отговор в обжалваното определение и не е обусловил изводите на съда по предмета на спора и неговия изход. Мотивите на въззивния съд не съдържат отговор на общотеоритичния въпрос кога едно вземане не съществува по смисъла на чл.694 ТЗ спрямо останалите кредитори.
Изводите на двете инстанции за недопустимост на иска се основават на липсата на факти в обстоятелствената част на исковата молба, които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Предявяването на вземането пред синдика от кредитора в срока по чл.685 ал.1 ТЗ е процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск по чл.694 ТЗ.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол. Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване според т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на ТК, на основание чл.274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 423/13 юли 2017 г. на Варненския апелативен съд, ТО, постановено по ч.т.д.№ 351/2017 г. по описа на същия съд, в обжалваната от [фирма] част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: