О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр. София,08.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№717 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №386 от 18.11.2016 г. по ч.т.д.№314/2016 г. на АС Бургас. С обжалвания съдебен акт е потвърдено определение №985 от 15.09.2016 г. по т.д.№631/2015 г. на ОС Бургас, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение на решение №329 от 18.07.2016 г. по т.д.№631/2015 г. на ОС Бургас в частта за разноските.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди доводите на страните. 2. Признанието на иска от страна на ответника освобождава ли същия от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца.
Поддържа се, че формулираните въпроси са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана съответно в решение №134 от 19.11.2015 г. по т.д.№3495/2014 г. на ВКС, ТК, решение №202 от 21.12.2013 г. по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК и в определение №709 от 28.12.2012 г. по ч.гр.д.№592/2012 г. на ВКС, ГК.
Ответникът по частната касационна жалба – М. Д. Г. навежда доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, а ответникът Р. П. П. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд по същество е приел, че ответниците М. Д. Г. и Р. П. П. не са дали повод за завеждане на иска по чл.439 от ГПК, предявен от [фирма] и са го признали още с отговора на исковата молба – банката не е обжалвала разпореждане от 12.11.2015 г. по т.д.№14/2014 г. на ОС Бургас за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.245, ал.3 от ГПК /с който изпълнителен титул срещу банката се свързва интересът от предявения иск/, а прихващането на ищеца със своите насрещни вземания /което не е оспорено от ответниците/ е извършено след завеждане на изпълнителното дело от ответниците срещу банката, като след прихващането по изпълнителното дело не са извършвани действия, насочени към принудително изпълнение.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При постановяване на определението си въззивният съд се е съобразил с константната и задължителна практика на ВКС, включително тази, цитирана в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК – в обжалваното определение са изложени мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение на спорния предмет. Изцяло в съответствие с дадените от ВКС разрешения е и изводът на съда, че предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника са: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Доколко изложените съображения относно наличието на тези предпоставки и направените въз основа на тях изводи са обосновани, е въпрос, отнасящ се до правилността на определението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №386 от 18.11.2016 г. по ч.т.д.№314/2016 г. на АС Бургас.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.