О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.София, 09.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 260 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. Т. и А. С. Т. срещу разпореждане от 14.01.2009 г. на съдия от Софийски градски съд, ГК, IV Д отделение по гр.д. № 356 от 2006 г., с което е върната подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу решение № 472 от 01.12.2008 г. на СГС по същото дело.
В частната жалба се твърди, че определението на Софийския градски съд е неправилно, тъй като в касационната жалба не се обжалва способа за извършване на делбата, а само размера на присъдените с решението на въззивния съд парични уравнения на дяловете и начина за изчисление на тези уравнения. Решението в тази част разрешавало облигационни отношение между съделителите. Първоинстанционното решение в частта за оценката на допуснатите до делба имоти било обжалвано от съделителката С. М. същата да е оттеглила въззивната си жалба в тази част, оттеглянето не било влязло в сила. Освен това, пред въззивния съд били приети нови оценки на допуснатите до делба имоти, следователно въззивният съд е постановил ново решение относно уравнението на дяловете. Съдът поставил страните в неравностойно положение, като от една страна приел оценка на апартамента по пазарни цени към 2008 г., а от друга- присъжда уравнение на дяловете по стари цени.
Ответницата по жалбата С. Д. Т. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд за връщане на касационна жалба, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна: Неправилно въззивният съд е приел, че жалбоподателите А. Т. и А. Т. нямат право на касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решение на първоинстанционния съд относно начина на изчисляване и присъдените за уравнение на дяловете суми, след като не са обжалвали първоинстанционното решение в тази част. Действително, А. и А. Т. са подали въззивна жалба от 03.10.2005 г., като с молба от 04.11.2005 г. са уточнили, че обжалват първоинстанционното решение само в частта по претенцията им по чл.286 от ГПК /отм./ за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Въпреки това, решението на първоинстанционния съд в останалата част не е влязло в сила по отношение на тях. Това е така, тъй като А. и А. Т. като страни по дело за делба са задължителни и необходими другари на останалите съделители, поради което на основание чл.206, ал.2 от ГПК /отм./ подадената от другия съделител въззивна жалба поддържа висящността на процеса и по отношение на необжалвалите необходими другари А. и А. Т. .
А в случая, решението на първоинстанционния съд в частта относно присъдените за уравнение на дяловете суми е било обжалвано от другия съделител по делото С. Т. Същата е подала въззивна жалба от 26.09.2005 г. срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която като уравнение на дяловете на другите съделители са възложени два магазина и нива и в частта за оценката на допуснатите до делба имоти. Действително с молба, намираща се на лист 59 от делото на СГС, на основание чл.203, ал.1 от ГПК /отм./ С. Т. е оттеглила въззивната си жалба в частта по отношение на оценката на имотите и това оттегляне е потвърдено от пълномощника й в съдебно заседание от 29.09.2008 г. По това оттегляне обаче въззивният съд не е постановил нарочно определение за частично прекратявяне на въззивното производство. Поради това и по аргумент за противното от чл.219, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ и чл.296, ал.2 от ГПК, решението на първоинстанционния съд в частта за оценката на имотите и размера на присъдените суми за уравнение на дяловете не е влязло в сила. Ето защо, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе и по тези въпроси в решението си. Следва да се отбележи, че въпреки мотивите на въззивното решение, по тези въпроси формално е налице произнасяне от въззивния съд, тъй като с диспозитива на въззивното решение, който единствен се ползва със сила на пресъдено нещо, съдът се е произнесъл относно правилността на цялото първоинстанционно решение, а не само на част от него /изменил е решението на СРС по иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, а е оставил в сила решението в останалата му част по извършване на делбата/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 14.01.2009 г. на съдия от Софийски градски съд, ГК, IV Д отделение по гр.д. № 356 от 2006 г., с което е върната подадената от А. С. Т. и А. С. Т. касационна жалба вх. № 370 от 07.01.2009 г. срещу решение № 472 от 01.12.2008 г. на СГС по същото дело в частта му относно присъдения размер за парично уравнение на дяловете на съделителите и начина на изчисляване на този размер.
ВРЪЩА делото на СГС за по-нататъшно администриране на касационната жалба на А. С. Т. и А. С. Т. с вх. № 370 от 07.01.2009 г., както и за администриране на касационните жалби на С. В. Д. Т. с вх. № 3* от 29.12.2008 г. и на А. С. Т. и А. С. Т. с вх. № 1* от 10.04.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.