О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 16.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1120/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ПГЯЕ „М. С. К.”, [населено място], област П. чрез пълномощник адвокат Ю. С. против въззивно решение на ПлОС № 196/20.04.2011 г., постановено по гр. д. № 239/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на РС, [населено място] от 28.12.2010 г. по гр. д. № 600/2010 г. в частта, с която са уважени предявените от В. К. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], област П. против ПГЯЕ „М. С. К.”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и в частта, с която са уважени иск с правно основание чл. 17 К. до размер на сумата 210 лв., съставляваща допълнително трудово възнаграждение за 2010 г., ведно със законна лихва, считано от 3.09.2010 г. до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 25 К. за сумата 240 лв. до 460 лв., съставляваща средства за работно облекло за 2010 г., ведно със законната лихва, считано от 3.09.2010 г. до окончателното изплащане.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с разбирането, че разглеждането на спора ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото по следните процесуалноправни въпроси: Подлежи ли на съдебен контрол субективното право на работодателя, определящ на кого и в какъв размер да се изплаща допълнително възнаграждение по К. и може ли съдът да замести волята на работодателя относно начина на разпределяне; Може ли съдът да определя размер на парично обезщетение за работно облекло, което по К. се дължи в натура и за време, през което не е полаган реално труд.
За ответник по касация В. К. М. е подаден писмен отговор от адвокат Ю. М.. Жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна. Претендира се присъждане разноски за настоящата инстанция.
Касационната жалба е процесуално допустима в частта, с която предмет на обжалване е въззивното решение, с което е потвърдено постановеното от районния съд решение по обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване въззивното решение по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл с обжалваното решение.
Неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК обуславя недопустимост на обжалването пред ВКС само на това основание.
В частта на касационната жалба, с която предмет на обжалване е въззивното решение, постановено по исковете на основание чл. 17 и чл. 25 К. касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /ред., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ с цена на исковете до 5000 лв. и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от ПГЯЕ „М. С. К.”, [населено място], област П. чрез адвокат Ю. С. срещу въззивното решение на Плевенски окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав № 196/20.04.2011 г., постановено по гр. д. № 239/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд, [населено място] № 207/28.12.2010 г., постановено по гр. д. № 600/2010 г. в частта, с която е осъдено ПГЯЕ „М. С. К.”, [населено място], област П. да заплати на В. К. М. сумата 210 лв. допълнително трудово възнаграждение за 2010 г. на основание чл. 17 К. и сумата 240 лв. средства за работна заплата за 2010 г. на основание чл. 25 К., ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от 3.09.2010 г. до окончателното им изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав № 196/20.04.2011 г., постановено по гр. д. № 239/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд, [населено място] № 207/28.12.2010 г., постановено по гр. д. № 600/2010 г., с което са уважени предявените от В. К. М. против ПГЯЕ „М. С. К.”, [населено място], област [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: