О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София 16.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1790 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Т. К. ,приподписана от адв. С срещу решение от 22.05.09г.по в.гр.дело № 212/08г.на Софийски градски съд,БО,1-ви въззивен състав в частта относно ползването на семейното жилище.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,в частност ППВС № 12/28.11.1971г. и ППВС № 5 от 13.10.1972г.,което е в приложното поле на основанията за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържа,че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – противоречиви решения на двете съдебни инстанции по делото.
Ответницата по жалбата Р. И. К. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е предоставил ползването на семейното жилище на ответницата Р,като е изложил съображения,че ищецът Д не е доказал незадоволена жилищна нужда,сам е напуснал семейното жилище и трайно се е устроил да живее извън него в последните петнадесет години. При безспорното между страните обстоятелство,че отношенията им са нетърпими,съдът е приел,че липсва възможност семейното жилище да се ползва съвместно от тях.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – решен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Повдигнатият материалноправен въпрос относно ползването на семейното жилище след развода,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч. и с приложените постановления на Пленума на Върховния съд за обобщаване на съдебната практика по този въпрос. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение на кого от двамата съпрузи да предостави за ползване семейното жилище,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос,дадени в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения,даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси,както се поддържа от касатора. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика,тъй като актовете,в които са обективирани не са влезли в сила.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 22.05.09г.,постановено по в.гр.дело № 212/08г.на Софийски градски съд,БО ,1-ви въззивен състав по жалба на Д. Т. К.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.