О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.София, .27.04.. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 187/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Д. С. от гр. Г. е подала касационна жалба вх. № 3* от 18.11.2008 год. срещу въззивното решение № 186 от 22.10.2008 год. по гр.дело № 200/2008 год. на Габровския окръжен съд, с което е признато за установено, че Н. И. Р. е собственица по наследство и завещание от Р. Ц. К. на овощна градина в землището на с. Г., м.”Д” от около 700 кв.м., при съседи: Пенчо Хр. Г. , К. Ив. Н. и братя Д с № на имота 4 по картата на възстановената собственост. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения срещу жалбоподателката иск. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 688 от 09.07.2003 год. по гр.дело № 593/2002 год. ІV г.о., тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, решение № 422-а от 28.06.2004 год. по гр.дело № 843/2003 год. І г.о., решение № 764 от 28.11.2002 год. по гр.дело № 471/2002 год. І г.о., решение № 229 от 19.04.2006 год. по гр.дело № 813/2005 год. І г.о., решение от 07.07.2004 год. по гр.дело № 1449/2003 год. ІІ т.о. ТК, решение № 1* от 19.10.1999 год. по гр.дело № 2075/1998 год. V г.о., решение № 854 от 11.10.1999 год. по гр.дело № 166/1999 год. ІІ г.о., решение № 1* от 27.07.1994 год. по гр.дело № 1657/1993 год. ІV г.о., тълк.решение № 1/2001 год. ОСГК.
Ответницата по касация Н. И. Р. от гр. Г. е на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ във връзка с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е,че процесният имот – овощна градина от 700 кв.м. в м.”Д”, възстановен с решение № 5*-а от 19.07.2007 год. на наследниците на Р. Ц. К. /сред тях е и ищцата Н, негова внучка/, е идентичен с имота, описан в публично нотариално завещание № 19 от 13.10.1954 год. и отговаря на имот № 4* по КВС на землището на с. Г., а не е идентичен с имота, възстановен по т.3 от решение № 4* от 27.03.2001 год. по преписка № 4* на наследниците на П. К. Н. – нива от 0.450 дка в м.”Д”, който отговаря на имот № 4* по КВС на същото землище. Този си извод въззивният съд е основал на заключението на съдебно-техническата експертиза и съпоставката на границите на имота, посочени в завещание № 19 от 13.10.1954 год. с тези на имота по второто заявление от 19.06.1992 год. /л.30 от гр.дело № 1581/2007 год. на ГРС/, в което посочената като източна граница на бахчията от 0.450 дка – „наследници на Р. Ц. К. ”/наследодател на ищцата/ отговаря на западната граница на овощната градина по завещанието – „К”. Въззивният съд се е позовал и на отговорите на ответницата/сега касатор/ в съдебните заседания на 17.12.2007 год. и на 11.02.2008 год., когато е заявила, че „…На нас са върнали техен имот, но те не са имали молба за възстановяване” и „… Х. съм отдавна на мястото, не съм ползвала имот, но знам кой е”. С оглед на цитираните изявления на ответницата/сега касатор/ и неангажирането на други доказателства, въззивният съд приел,че последната не е доказала възражението си да е придобила по давност процесния имот № 4* по КВС на с. Г..
П. изложеното, не е налице противоречие на въззивното решение с цитираните решения на Върховния касационен съд, доколкото решаващите мотиви за уважаване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ във връзка с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ не са основани на приложение на материалноправни и процесуални норми, което да съставлява отклонение от практиката на върховната съдебна инстанция, установена с тълкувателните актове на ОСГК или с константната практика на същия съд, намерила израз в идентични решения по конкретни аналогични гражданскоправни казуси. В този смисъл, с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката отново поддържа оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост по смисъла на чл.281 ГПК, съдържащи се в касационната жалба. По тях обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, а именно: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд; б/ противоречиво решаван от съдилищата съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и в/ този съществен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както се посочи, не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а жалбоподателката не се позовава на противоречиви решения на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В уточнението вх. № 64 от 09.01.2009 год. се сочат като съществени въпроси: а/неправилно определяне на правната квалификация на иска в нарушение на чл.98, ал.1, б.б.”г” и „д” ГПК/отм./, довело до постановяване на недопустимо решение; б/ липса на доказателства за активната материалноправна легитимация на ищцата по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и в/ необсъждане на доказателствата, представени от ответницата/сега касатор/ и доводите на същата във връзка с правото й на собственост. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК обаче е необходимо: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Нито една от посочените хипотези не е налице, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
В обобщение, липсват основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 100/сто/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 22.10.2008 год. по гр.дело № 200/2008 год. на Габровския окръжен съд по жалба вх. № 3* от 18.11.2008 год., подадена от В. Д. С. от гр. Г., ул.”М” № 10, вх. Б, ап.22.
Осъжда В. Д. С., с посочен адрес, да заплати на Н. И. Р. от гр. Г., ул.”С” № 28-а, ет.2, ап.11 сумата 100/сто/лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: