О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 15.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4659 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №357 от 17.06.08г. по гр.д. №248/08г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение №248/11.01.08г. по гр.д. №221/07г. на Д. районен съд и е отхвърлен предявеният от „П” АД гр. С. срещу С. С. Б. от гр. Д. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на апартамент №29, находящ се в гр. Д., ул.”К” №1, ет.8.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на ищеца „П” АД. През 1998г. дружеството го е продало на Б. С. К. , който от своя страна го е продал на М. А. и А. А. , а те – на ответника С. С влязло в сила съдебно решение първият договор за продажба е бил обявен за нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. При това положение С. Б. се явява добросъвестен владелец на спорния имот, тъй като го е закупил с валиден договор от несобственик, без да знае това, доколкото не е опровергана презумпцията за неговата добросъвестност. С изтичане на петгодишната давност по чл.79, ал.2 от ЗС, той е станал негов собственик. Давностният срок е изтекъл преди да бъде предявен искът срещу него по чл.108 от ЗС. Давността не е прекъсната с предявяването на иска по чл.26 от ЗЗД срещу първия приобретател на апартамента – Б. К. , тъй като разпоредбата на чл.116, б.”б”, пр.1 от ЗЗД има предвид прекъсване на давността чрез предявяване на иск за собственост, при това срещу владелеца, а не срещу трето лице. Вписването на исковата молба по чл.26, ал.2 от ЗЗД нито е доведено до знанието на последващия приобретател С. Б. , нито е препятствало по някакъв начин неговото необезпокоявано владение върху имота.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „П” АД. В нея са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че по въпроса за характеристиките на владението, чрез което една вещ може да бъде придобита по давност, въззивното решение противоречи на практика на ВС и ВКС. Сочат се решение №649/01.07.93г. по гр.д. №477/92г. на І ГО, според което владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, както и решение №636 от 04.12.03г. по гр.д. №144/03г. на ВКС, І ГО – че един имот може да бъде придобит по давност само ако са налице елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. Поддържа се, че в настоящия случай владението на ответника С е било смутено от уведомяването му с две писма, че срещу праводателя на неговите праводатели се води иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на продажбата на процесния имот и че има влязло в сила съдебно решение по този спор. Посочено е и решение №466 от 12.06.07г. по гр.д. №459/06г. на 5 членен състав на ВКС по идентичен казус с настоящия, но при него същественят въпрос е бил процесуален – за липсата на задължително другарство на последващите приобретатели на имота в производството за унищожаване на първоначалната прехвърлителна сделка. В решението са разисквани правата на първите приобретатели на имота, които са придобили собственост на основание, което впоследствие е било унищожено, но не и правата на последващите приобретатели, придобили на годно правно основание, но от несобственик и позовали се на придобивна давност. Ето защо това решение е неотносимо към настоящия правен спор. Жалбоподателят поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, без обаче да излага съображения с какво разглеждането на конкретния правен спор от ВКС ще допринесе за развитието на правото.
Ответникът в производството С. С. Б. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По-специално – въззивното решение не противоречи на сочената от касатора практика на съда, тъй като двете писма от ищеца до ответника не са в състояние нито да смутят владението върху процесния имот, нито да прекъснат придобивната давност върху него.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. То не противоречи на посочената от жалбоподателя съдебна практика. Елементите от фактическия състав на владението, установени в чл.68, ал.1 от ЗС са два – установяване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и държането и като своя /animus/. В теорията и в практиката е изяснено, че тези два признака се детайлизират от няколко други, които са логическо следствие от установените в закона. Изяснено е, че владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно – решение №649/01.07.93г. по гр.д. №477/92г. на І ГО, на което се позовава и жалбоподателят. Изяснено е, че владението е спокойно, когато не е установено с насилие, или пък не се оспорва с насилие. В настоящия случай владението на С. Б. отговаря на всички изброени характеристики, включително и на изискването за спокойно владение, поради което, в съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд е приел, че то е в състояние да доведе до придобиване на вещта по давност, при наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от ЗС. По-специално – двете писма, с които „П” АД е уведомило С. Б. , че води иск срещу праводателя на неговите праводатели за прогласяване нищожност на продажбата на процесния апартамент и за това, че има съдебно решение по този спор, не са в състояние да смутят владението на Б. и да възпрепятстват придобиване на имота по давност. Решението на въззивния съд не противоречи на посочената от жалбоподателя съдебна практика, а поставеният в жалбата съществен материалноправен въпрос не е значим от гледна точка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като той е изяснен и в теорията и в съдебната практика и разглеждането на спора по настоящото дело от ВКС няма да допринесе за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №357 от 17.06.08г. по гр.д. №248/08г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: