О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 23.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.04. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1079 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Д. И. П. от гр. Г., с вх. №9267/25.08.2009 год. на Окръжен съд гр. В. срещу Решение №286 от 24.07.2009 год. по гр.д. №626/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение №182 от 13.05.2009 год. по гр.д. №461/2009 год. на Г. районен съд, с което касаторката е осъдена да заплати на ищцата И. В. К. на основание чл.284, ал.2 ЗЗД сумата 4 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 07.02.2008 год.- предявяване на иска до окончателното й изплащане. С обжалваното решение въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че на подписания от касаторката-ответница по делото ”запис на заповед” от 24.03.2006 год. липсват задължителните реквизити по чл.535,т.1 ТЗ, поради което той представлява само доказателство за задължението й към ищцата за заплащане на сумата от 4000 лв. на посочения падеж. Съдът е счел, че задължението произтича от сключен между страните договор за поръчка, по силата на който ищцата И. К. е упълномощила касаторката Д. П. и третото лице помагач- Е. П. да продадат собствения на ищцата недвижими имот, находящ се в с. М.,Община В. Т. , след което да погасят съществуващите между тях облигационни отношения и касаторката да заплати на ищцата остатъка от продажната цена в размер на 4 000 лв., гаранция за заплащането на която е подписването от касаторката на т.н.”запис на заповед за сумата 4 000 лв. И двете съдебни инстанции са приели, че касаторката в качеството си на довереник на ищцата не се е отчела по сключения договор за поръчка, поради което предявеният иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД е уважен.
Жалбоподателката Д. П. твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.280 и чл.284, ал.2 ЗЗД. Навежда довода, че след като на представения по делото „запис на заповед” липсват реквизитите по чл.535, т.1 ТЗ, той представлява разписка за дължима сума, но не и доказателства за сключен договор за поръчка. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото не са обсъдени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и доводите и твърденията на страните.
Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, които обосновава с неправилна преценка от въззивния съд на доказателствата и сочените обстоятелства по делото, поради което в противоречие с практиката на ВКС е приел за установено, че между страните е сключен договор за поръчка.
Ответницата по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Касаторката въобще не е посочила основното, водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска и обуславя правните изводи на съда. Преповтаряните доводи, че въззивният съд не е обсъдил представените по делото доказателства, обясненията на страните и е извършил неправилна преценка на обстоятелствата по делото, представляват такива за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за достъп до касационно обжалване. Същото се отнася и до твърденията за нарушаване на материалния закон, довело до неправилност на извода, че между страните е сключен договор за поръчка. Основанията за селектиране на касационната жалба са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и те не препращат към чл.281 т.3 ГПК, съдържащи основанията за неправилност на въззивното решение. По тях съдът може да се произнесе едва при разглеждане на касационната жалба по същество във фазата, следваща тази по допускане на касационно обжалване.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание обжалваното въззивно решение да не се допуска до касационен контрол. Не е налице и допълнителното сочено такова , а именно- разрешаване на въпросите за обсъждане и оценка на доказателствата по делото в противоречие с практиката на ВКС. Представените съдебни решения са неотносими към конкретния спор. Решение №279 от 26.02.2002 год. по гр.д. №1759/2001 год. на ВКС, V Г. О. третира съдържанието на понятието „грижа на добър стопанин”, а това с №583 от 1995 год. по гр.д. №220/1994 год. на ВКС, V Г. О.- въпросът за субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД, каквито правни проблеми не се съдържат в настоящия казус. Останалите решения са свързани със задължението на съда да извършва преценка на доказателствата по делото, но евентуалното му неизпълнение от въззивната инстанция не представлява основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а такова за неправилност на обжалваното решение- чл.281,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №286 от 24.07.2009 год. по гр.д. №626/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: