О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 1731/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. М. М., И. Д. И., М. Г. Т., Д. Д. Н. и Н. В. Н., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адв. К.С. против разпореждане № 2873 от 17.03.2015 г. по гр.д. № 147/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК е върната подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № 183 от 05.02.2015 г. С последното е потвърдено решение № 3817 от 30.07.2013г. по гр.д. №13743/10г. по описа на В., ХХ-ти с-в, в частите, с които по иск на Д. Т. Д. и М. Т. Д. са прогласени за нищожни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД договори за покупко – продажба на подземни паркоместа, сключени между [фирма] /н/ и настоящите жалбоподатели.
В частната жалба се поддържа, че разпореждането за връщане на касационната жалба е постановено в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответникът Д. Т. Д. изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение.
Ответникът [фирма] /н/ и М. Т. Д. не са подал отговор на частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия, като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваният резултат, администриращият съд приел, че данъчната оценка на имота е 8 992.00 лв. и предвид площта на всяко едно от паркоместата – 39.65 кв.м., данъчната оценка на всяко от тях възлиза на 1 782.66 лв. и това е цената на всеки един от предявените в условията на обективно съединяване искове – установителни, че касаторите не са собственици на паркоместата, както и установителни за прогласяване нищожността на сделките, легитимиращи ги като собственици. С оглед на това е направен извод, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, постановеното по предявените искове решение, всеки с цена под 5 000 лв., не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното разпореждане е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела.
Доводът на жалбоподателите, че цената на предявените искове следва да бъде определена по данъчната оценка на паркоместата като част от подземен гараж, а не като част от дворно място е неоснователен.
С определение № 396 от 20.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 375/2011 г., II г. о., ГК е допуснато касационно обжалване на определение № 1136 от 8.04.2011 г. по ч. гр. д. № 399/2011 г. на Варненски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение № 624/12.01.2011 г. на Варненски районен съд, Х. състав за прекратяване като недопустимо на основание чл. 129, ал. 3 ГПК на производството по гр. д. № 13743/2010 г., образувано по предявените срещу настоящите жалбоподатели в субективно и обективно съединение установителни искове.
По въпроса за индивидуализацията на паркомястото, както и на основанието за нищожност на договор за покупко-продажба на същото с оглед изискванията за редовност на исковата молба, по който е допуснато касационното обжалване е прието, че като част от недвижим имот същото може да бъде предмет на вещноправна защита, вкл. и по предявен отрицателен установителен иск. С оглед данните по делото е направен извода, че с извършените от ищците уточнения, че поддържат отрицателни установителни искове, че ответниците /настоящи жалбоподатели/, не са собственици на процесните паркоместа, тъй като сключените между тях и [фирма] /н/ договори за покупко-продажба са нищожни поради невъзможен предмет, като паркоместата представляват част от дворното място, собственост на ищците, представени са удостоверения за данъчна оценка и е внесена съответната държавна такса, същите са отстранили нередовностите на исковата молба, констатирани от първоинстанционния съд.
Изложеното позволява да се приеме, че въпросът за цената на исковете, по които е постановено въззивното решение, е решен по задължителен начин за съдилищата и като се е съобразил с даденото по реда на чл.274, ал.3 ГПК разрешение, според което релевантна за определянето му е данъчната оценка на цената на правото на собственост върху терена, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2873 от 17.03.2015 г. по гр.д. № 147/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: