Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 18.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4812 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Щ. Х. срещу въззивно решение V-75 от 27.07.2018 г. по възз. гр. д. № 878 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., с което е отменено решение на Бургаски районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на придобито по наследство между жалбоподателя и неговия брат М. Щ. Х. дворно място в [населено място], [община], с площ 406 кв.м., за което е отреден УПИ ….. , в кв. ….. , по одобрения през 2001 г. ПУП на селото, с посочен идентификатор, при равни квоти и вместо това искът за делба на жалбоподателя срещу М. Щ. Х. е отхвърлен.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Насрещните страни М. Щ. Х. и П. Й. Х. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
Ищецът иска делба на имот, за който твърди, че е съсобствен между него и ответника, който е негов брат по наследяване от техните родители: имотът е придобит чрез покупко-продажба от баща му по време на брака с майка му; договорът, за покупко-продажба, сключен между баща му и майка му от една страна и брат му (ответникът) от друга, е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като описания в него имот, обект на договаряне, не съществува – той е описан по отменен план, поради което с договора собствеността не е прехвърлена, имотът е останал в наследството и следва да бъде допуснат до делба.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Твърдението на ищеца, че процесният имот е в наследството, поради това, че договорът, с който имотът е прехвърлен на брат му, е с невъзможен предмет, е неоснователно.
Като се е позовал на решение по гр.д. № 1548 /2010, на ВКС, IV г.о. въззивният съд е приел, че в случая предмет на сделката от 2007 г. (между наследодателите и ответника) е бил годен обект – недвижим имот, който според описанието в документите за собственост може точно да бъде индивидуализиран.
По делото е установено, че поради техническа грешка на общината, скиците, въз основа на които са сключени сделките, както между общия наследодател Щ. (баща на страните) и общината, така и между общите наследодатели Щ. и съпругата му К. и ответника М. (техен син и брат на ищеца), са издадени въз основа на стария регулационен план, който е действал след 1968 г. до 1998 г., а не съгласно актуалното му изменение от 2001 г. В процеса по делото тази грешка е установена и не се отрича от [община], която е трето лице – помагач на страната на ответника. В приетото заключение на съдебно-техническа експертиза по делото вещите лица сочат идентичност на обектите на разпореждане съгласно белезите по съответните планове и описанията в придобивните актове, включително по квадратура (площ) и граници, поради което следва да се приеме, че описаният в двата договора недвижим имот е идентичен с процесния имот. В двете сделки процесният имот е индивидуализиран достатъчно ясно, сделките не са с невъзможен предмет и не са сключени при липса на обект на прехвърляне, същите са действителни и валидни, а възражението за нищожност по чл.26,ал.2,предл.1от ЗЗД е неоснователно.
Въззивният съд е добавил към изложеното, че ако възражението на ищеца беше прието за основателно, то за нищожна следваше да бъде приета сделката, сключена между общината и наследодателят за придобиване на недвижимия имот, тъй като и в тази сделка имотът е описан въз основа на скица, която е издадена по предходен план. От извод за нищожност на този договор би следвал извод, че наследодателите на страните не са станали собственици, което също води до отхвърляне на иска за делба. Поради което процесуалното поведение на ищеца е вътрешно противоречиво.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, подадено след като въззивният съд е дал на жалбоподателя указания за отстраняване на нередовности във въззивната жалба, във връзка с доводи за неправилно приложение на правилото на чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД (нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет) жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. Налице ли е невъзможен предмет по чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД в хипотезата на разпореждане с индивидуално определен недвижим имот с точно описани граници, който не съществува в момента на сключването на сделката и не е възможно да възникне в бъдеще?
Въпросът не е обуславящ, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд имотът съществува по действащия план, макар да е индивидуализиран по предходния план, но по начин, по който териториално-устройственият му статут към момента на сключване на двете сделки, е установим и установен.
2. Може ли съдът да трансформира изявлението на договорните страни по отношение на идеална част от недвижим имот в придобиване на реален обект, дори когато този обект не съответства точно на описаните квоти?
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е трансформирал, а е тълкувал действителната обща воля страните по двата договора, така, както е изявена (съгласно правилото на чл.20 ЗЗД) и е приел, че вторият по време договор (между наследодателите и ответника) е сключен за прехвърляне на правото на собственост върху имота, който е придобит от наследодателите по силата на първия по време договор с общината.
3. В какъв обем следва да зачете съдът правата на приобретателя по действителна правна сделка, когато изявлението им се отнася до придобиване на идеална част от недвижим имот?
Въпросът е хипотетичен и затова не е обуславящ. Той не описва установената от въззивния съд фактическа обстановка, в която наследодателите на страните по настоящото дело и ответникът по настоящото дело са постигнали съгласие за прехвърляне на правото на собственост върху това дворно място, което е придобито от наследодателите на страните по сделка с общината (и чиято делба се иска по настоящото дело).
Към изложеното следва да се добави и приетото от въззивния съд, че въпросите не са обуславящи, защото, ако бъде прието, че договорът за покупко-продажба между наследодателите на страните и ответника е нищожен поради липса на предмет, то същото следва да се приеме и за договора между наследодателя на страните и общината, тъй като в двата договора имотът е описан въз основа на скици, издадени по отменения план. Ако съдът приеме, че вторият по време договор е нищожен, той следва да приеме, че и първият по време договор е нищожен и без довод на ищеца (съдът следи служебно за приложението на императивните материалноправни норми, каквато е тази на чл.26 ЗЗД). А от такъв извод (за нищожност и на двата договора поради наличието на един и същи порок) би следвал извод, че наследодателите на страните не са придобили собствеността на имота, чиято делба се иска, което е извод за неоснователност на иска за делба.
Или: и ако съдът беше приел за основателен довода на жалбоподателя за нищожност на втория по време договор (между родителите му и брат му), също следваше да приеме крайния извод за неоснователност на иска, т.е. крайният извод не бе бил променен, от което следва, че изведените правни въпроси не са обуславящи за крайния извод за основателността (неоснователността) на иска за делба.
В касационната жалба жалбоподателят твърди и че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК – т.е., че то е очевидно неправилно.
Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване и такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост.
Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от производството на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лева за процесуално представителство съгласно представен списък за разноски и чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение V-75 от 27.07.2018 г. по възз. гр. д. № 878 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., в частта по допускане на делбата.
Осъжда Г. Щ. Х. да заплати на М. Щ. Х. и П. Й. Х. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.