4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр.София, 19.04. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 5005 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. Х. срещу решение №101 от 11.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 185 по описа за 2016 г. на Ямболския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 159 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 1304 по описа за 2015 г. на Ямболския районен съд, Гражданска колегия, за осъждане на М. Л. Х. да заплати на Л. Ж. Л. сумата от 16 128 лв. на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е недопустимо, необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е в случаите, когато съдът констатира нередовност на исковата молба в първото открито съдебно заседание по делото, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и даде указания на ищеца да отстрани тази нередовност, ищецът да извърши изменение на иска си, като изцяло промени обстоятелствената част на исковата молба и провежда защитата си в производството по изменения иск? В този случай съдът произнесъл ли се е по редовна искова молба, или се е произнесъл по непредявен иск?
2. След поправянето на исковата молба следва ли съдът да укаже на ответника да подаде нов отговор по реда на чл.131 от ГПК по вече редовната исковата молба? Ако липсва такова указание, реализирал ли е ответникът правото си на отговор на исковата молба?
3. В противоречие с трайно установената съдебна практика въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и не е изложил мотиви по всички възражения на страните.
Ответникът по касационната жалба Л. Л. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата си молба Л. Л. е изложил, че цената в размер на 16 128 лв., получена от продажбата на земеделски земи, е била преведена по негова сметка в [фирма] в [населено място] и под въздействие на дъщеря си М. Х. е подписал документи, които според него са били за превод на сумата в банка [фирма]. След това обаче разбрал, че парите всъщност са преведени по сметката на неговата дъщеря. Заведеното от него наказателно дело за измама срещу М. Х. е приключило с оправдателна присъда и предявеният в наказателното производство граждански иск за заплащане на сумата е бил отхвърлен. Затова той е поискал сега от гражданския съд да бъде осъдена ответницата да му възстанови сумата, с която неоснователно се е обогатила. С молба, намираща се на страница 36 по описа на Ямболския районен съд, ищецът е уточнил, че ответницата неоснователно е получила исковата сума.
Ямболският районен съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за връщане на сумата, получена при начална липса на основание. Констатирал е, че получаването на сумата е установено, а твърдените от ответницата придобивни основания/дарение, плащане на данъци/ не са били доказани от нея, поради което е уважил иска.
Въззивният съд на свой ред е счел за неоснователно оплакването на ответницата, че районният съд погрешно е допуснал изменение на иска, посочвайки, че неоснователното обогатяване е заявено като основание на иска още в исковата молба. Приел е, че доказателствената тежест е правилно разпределена от районния съд, който е изпълнил задълженията си по чл.143 и чл.145 от ГПК. По съществото на спора е констатирал, че исковата претенция за връщане на сумата е основателна и почива на събрания по делото доказателствен материал, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.
От съдържанието на исковата и уточнителната молба е видно, че обжалваното решение е допустимо, тъй като не са съществували процесуални пречки за разглеждане на така предявения иск. Съдилищата са се произнесли въз основа на редовна искова молба по иск, който не е преклудиран от силата на присъдено нещо, тъй като решението, с което наказателният съд е отхвърлил гражданския иск, касае друго основание. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд поради евентуалната му недопустимост.
Въззивният съд е изложил мотиви по доводите на ответницата във въззивната жалба и се е произнесъл по съществото на спора. След като е възприел изводите на първоинстанционния съд, включително анализа на доказателствата, не е било необходимо въззивният съд да повтаря подробно този анализ. Следователно по третия въпрос на касатора няма противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС.
Другите два въпроса на касатора не са относими към спора. Несъстоятелна е тезата, че е било извършено недопустимо изменение на иска. Фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията, са били изложени още в исковата молба. След като основанието на иска вече е посочено, по аргумент от чл.143, ал.2 от ГПК пояснението и допълването на исковата молба не представлява изменение на иска/ решение №55 от 27.04.2015 г. по гр.д. №5558/2014 г. на Първо Г.О. на ВКС/. От своя страна ответницата съобразно чл.143, ал.3 от ГПК е имала възможност и е изложила след уточнението на ищеца своето възражение, че основанието за получаване на сумата е дарение и плащане на данъци. Затова не е било необходимо съдът да указва на ответницата да представи нов отговор на исковата молба, съдебните решения са постановени по редовно предявен иск, а цитираната от касатора практика, касаеща изменението на иска, е неприложима към делото.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора М. Л. Х. дължи на Л. Ж. Л. 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №101 от 11.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 185 по описа за 2016 г. на Ямболския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 159 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 1304 по описа за 2015 г. на Ямболския районен съд, Гражданска колегия, за осъждане на М. Л. Х. да заплати на Л. Ж. Л. сумата от 16 128 лв. на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Л. Х.-[ЕГН], да заплати на Л. Ж. Л.-[ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: