О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр.София, 02.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 166/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на А. за с. к. , гр. С. срещу определение на Великотърновския апелативен съд №280/20.10.2008г., с което е оставено в сила решение /определение/ №78/4.07.2008г., постановено по гр.дело № 1436/2006г. на Великотърновския окръжен съд, с което са оставени без разглеждане исковете с правно основание чл.92 ЗЗД. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и необосновано и сочи като съществен процесуален въпрос допустимостта на иск за неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение, за което последната е уговорена, за времето след подаване на исковата молба, в случая 6.12.2006г., до окончателното плащане на дължимата сума, а като допълнителното основание решаването му противоречиво от съдилищата- чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът “П” АД, с. П., Община В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в исковото производство.
Обжалвано е въззивно определение на Апелативен съд, гр. В., с което съдът се е произнесъл по съществото на частна жалба срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по изричната разпоредба на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Предвид факултативния характер на производството по обжалване на въззивното определение, разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е задължен да посочи не само основанията за отмяна на неправилното определение, визирани в чл.281 ГПК, но и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за да се допусне до разглеждане на частната жалба по същество.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, в частта, с която са приети за недопустими исковете по чл.92 ЗЗД, въвзивният съд е приел, че е процесуално недопустимо под формата на увеличение на исковете да се предявяват нови искове за присъждане на неустойка за времето след подаване на исковата молба от 7.12.2006г. до окончателното заплащане на дължимата главница. Направена е аналогия с разпоредбата на чл.116, ал.3 ГПК/отм/, съгласно която лихви и събрани добиви от вещта след подаване на исковата молба не се считат за увеличение на иска.
Твърдяното от касатора противоречие при решаването на съществения процесуален въпрос предвид цитираната съдебна практика не е налице.
Действително, въпросът дали е допустимо предявяването на иск за обезщетение на вреди, като договорна неустойка по чл.92 ЗЗД, за период от време след подаване на исковата молба, е решаван различно от съдилищата, видно от представените по делото ксерокопия на съдебни актове. Основанието за допускане касационно обжалване на въззивното определение, респ. решение, когато съдът се е произнесъл по съществения процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, ще е налице, само в случаите когато съдебните актове, на които се позовава касаторът са влезли в сила. В случая няма данни представените по делото определения и решения да са влезли в сила, поради което не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане разглеждането на частната касационна жалба по същество.
С оглед на изложеното, съставът на ВКС, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №280 от 20.10.2008г., постановено по ч.гр.дело №576/2008г. на Апелативен съд, гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: