О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 311
гр. София, 21.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№579 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано от управителя Т. П. К. срещу решение №267 от 18.10.2017 по в.т.д.№516/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №215 от 07.07.2017 г. по т.д.№178/2016 г. на ОС Стара Загора в частта, с която e обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/, сделката, извършена с договор за цесия с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в Служба по вписванията Стара З. на 16.07.2014 г., с която [фирма] /н/ се е разпоредило в полза на П. С. С. със свое парично вземане в размер на 34 593.20 лв., срещу заплащане на цена от 25 000 лв. в срок от 6 години след датата сключването на договора, като даденото от цедента значително надхвърля полученото, а сделката е извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност на [фирма] /н/ и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС:Следва ли въззивният съд правилно да определи предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните.
Ответникът по касация – синдикът на [фирма] /н/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
П. С. С. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сделката, предмет на предявения преферентен иск за попълване на масата на несъстоятелността, е сключена на 16.07.2014 г., т.е. в т.нар „подозрителен” период, визиран от нормата на чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ – след началната дата на неплатежоспособността в двугодишен период назад, преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. Посочил е, че предмет на договора за цесия е вземане на [фирма] /н/ в размер на 34 593.20 лв., представляващо трета и четвърта вноски – трета с падеж 15.08.2014 г. и четвърта – с падеж 30.09.2014 г. от продажна цена на недвижим имот, предмет на договор за покупко-продажба от 15.11.2013 г., като вземането е било обезпечено с вписана ипотека. Изложил е съображения, че посоченото вземане е прехвърлено от цедента на цесионера П. С. С. не по номинал, а за сумата 25 000 лв., а плащането на тази договорена цена е отложено за срок от шест години. В този смисъл е достигнал до извод, че е налице безспорно несъответствие на уговорената /дори не и платена, тъй като плащането е отложено за шест години/ цена и номиналната стойност на продаденото от несъстоятелния длъжник вземане – размерът на прехвърленото вземане е с 27.73 % по-голямо от цената, която е уговорена да се плати за него, като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че падежът на вземането, предмет на цесията, е бил непосредствено предстоящ, то е било обезпечено с ипотека, т.е. би могло да се очаква, че цедентът ще получи плащане и то на сумата от 34 593.20 лв., в съвсем близък момент. Акцентирал е върху обстоятелството, че дори и да не получи плащане на падежа, предвид обезпечението, съществува голяма вероятност пак да получи пълно удовлетворяване, дори и при принудителното му събиране, но независимо от това, вземането е прехвърлено за сума с 27.73% по-ниска от стойността му, при това без реално да е получена дори и част от продажната цена към момента на сделката. Във връзка с доводите на въззивника [фирма] /н/, съдът е изтъкнал, че няма пречка едно вземане да се цедира за по-ниска от номиналната му стойност цена, но в случая не се твърдят дори никакви разумни причини, които да са налагали сключването на подобна сделка – не се касае за несъбираемо или трудно събираемо вземане или за такова, чийто падеж е напред във времето, а дружеството изпитва нужда от парични средства или други подобни, които да мотивират сключването на сделка с условия и съдържание, каквито са договорените. С оглед изложеното въззивният съд е счел, че предявеният иск за обявяване на сделката за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността е основателен на посоченото правно основание по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и правилно е уважен от първата инстанция.
По формулирания от касатора първи въпрос е формирана константна, задължителна практика на ВКС /вкл. и цитираното в изложението решение №283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№1609/2014 г. на ВКС, ГК/, съобразно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящия състав, въззивният съд се е съобразил изцяло Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез фактическите му твърдения и отправеното до съда искане, допустим предмет на делото, като въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, изхождайки от възприетата въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба правна квалификация – чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ и относимите към нея правнорелевантни факти. В решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения и доводи на ответника /за липса на правно значение на факта, че прехвърленото вземане е обезпечено, а неговата цена не е и е с отложено плащане и за обичайната разлика в цената на вземането и цената на прехвърлянето/.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №267 от 18.10.2017 по в.т.д.№516/2017 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.