О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София 22.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2069/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С. И. С. е подал частна касационна жалба вх. № 8650 от 18.03.2015 г. против определение № 3311 от 28.10.2010 г. по ч.т.д. № 1711/2010 г. и против определение № 266 от 24.01.2011 г. по ч.т.д. № 18/2011 г., и двете на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваните съдебни актове и се иска тяхната отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 3311 от 28.10.2010 г. по ч.т.д. № 1711/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд е оставена без уважение въззивна жалба вх. № 22089 от 03.09.2010 г., подадена от С. Г. С. и С. И. С. срещу разпореждане № 35200 от 27.08.2010 г. по гр.д. № 12 896/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която е разпоредено незабавно изпълнение на Заповед № 7319 от 27.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма]- София, на основание извлечение от сметка.
С определение № 266 от 24.01.2011 г. по ч.т.д. № 18/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 17 418 от 09.11.2010 г. по гр.д. № 12 896/2010 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С. по чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на посочената по – горе заповед за незабавно изпълнение.
Следователно, предмет на частната касационна жалба са две въззивни определения, с които въззивният съд се е произнесъл по същество по подадени частни жалби по чл. 419, ал.2 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, и по чл. 420, ал.3 ГПК срещу определение, с което отказано спиране на изпълнението.
Съгласно приетото в т.8 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС, заповедното производство е уредено в действащия ГПК като двуинстанционно и въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба.
Поради това подадената от С. И. С. частна касационна жалба вх. № 8650 от 18.03.2015 г. е процесуално недопустима и следва бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна касационна жалба вх. № 8650 от 18.03.2015 г., подадена от С. И. С. против определение № 3311 от 28.10.2010 г. по ч.т.д. № 1711/2010 г. и против определение № 266 от 24.01.2011 г. по ч.т.д. № 18/2011 г., и двете на Варненския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: