3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София 23.03. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1013/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. И. и И. Е. Е., Република Т., чрез процесуалния им представител адвокат Б., срещу решение от 25.05.2010г. по гр. дело № 626/2007г. на Ш. окръжен съд. Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и решението на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочат се доводи за недопустимост на производството поради липса на процесуална предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.278,ал.1,б.”а” ГПК /отм./, тъй като към исковата молба за делба ищецът не е представил удостоверение за броя наследници и поради нарушение разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗН. Съдът спрял производството по делото поради съмнение, че касаторката е починала, но без да има категорични доказателства за това е възобновил производството по делото.
Ответникът по касация Е. Е. Н. не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №368 от 22.06.2007г. по гр. дело №839/2006г. на Районен съд-Шумен. С първоинстанционното решение е допусната делба на на подробно описани в него недвижими имот – земеделски земи, между Е. Е. Н., Х. И. И. и И. Е. Е. при равни квоти – по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че страните по делото са наследници на Р. М. М., който е бил гражданин на Р Т. с обичайно местопребиваване в същата държава.Съгласно чл.14 КМЧП и след като имотите, предмет на делбата се намират на територията на Република България, то българският съд е компетентен да разгледа спора. С решение №29-2 от 06.02.1998г. на ПК – Ш., по заявление на Р. М. М. е възстановено право на собственост на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и влязъл в сила план за земеразделяне върху процесните земеделски земи и трайни насаждения.Съгласно препис извлечение от акт за смърт № 1966-000080 Р. М. е починал на 24.01.1996г. в Р Т.. Съгласно акт за раждане №59, ищцата Е. Е. е родена на 07.09.1943г. от баща Е. Е. И. и майка Х. Т. А.. Въззивният съд е обсъдил приетите по делото извлечение от регистрите на населението – кметство[населено място] относно лицата, които са включени в семейството на Е. Е. И. /съпруга Х. И., р.26.07.1923г., дъщеря Е. Е.,р.10.03.1941г.,син И. Е.,р.05.02.1950г./,акт за раждане на ищцата с баща Е. Е. И. и майка Х. Т., справка на В. Е. относно изселването на Р. М.,р.06.02.1925г. с име Е. Е. И., и е направил извод, че страните по делото са наследници на Р. М. – негови деца и съпруга. По отношение на квотите в наследството е прието, че имотите са били лична собственост на наследодателя, поради което на основание чл.5 и чл.9 ЗН наследниците му имат равни права. Възражението на ответниците, че е недоказано към образуване на ТКЗС земите да са били собственост на Р. М. въззивният съд е намерил за неоснователно, поради липса на доказателства за спор за материално право между страните за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Доводите за недопустимост на производството поради нередовност на исковата молба и в тази връзка противоречие с ТР№ 18/1988г. ОСГК, са неоснователни. Не е налице противоречиво решаван процесуалноправен въпрос, тъй като в случая наследственото правоприемство, по което в процеса не се е спорило, е установено с допустими по ГПК официални документи, удостоверяващи твърдяните родствените правоотношения и смъртта на общия наследодател. Няма твърдения както и данни за наличие на други наследници, или пък някой от установените наследници да е изключен от кръга на основание чл.3 ЗН като недостоен.При това положение не е налице недопустимост на производството поради липса на положителна процесуална предпоставка от категорията на задължителните.
Останалите правни въпроси, повдигнати от касаторите, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото въпросите, кога са придобити процесните земеделски земи и дали са били собствени на наследодателя към момента на ТКЗС, не могат да се релевират в производството по съдебна делба при липса на материалноправен спор между страните по нея за правото на собственост. Касаторите не са заявили правоизключващи възражения, не твърдят изключителни права на собственост или пък други квоти в съсобствеността, поради което и нямат правен интерес да релевират с възражение чужди права в процеса, т.е. че не наследодателят им, от когото сами черпят права, а трето лице е било собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС. Изтъкваната от касаторите необоснованост на въззивното решение и процесуални нарушения, не могат да се използват пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Според ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 25.05.2010г. по гр. дело № 626/2007г. на Ш. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: