1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 929/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Т.С. – процесуален представител на Ш. Е. А.,срещу решение № 1-ІІ от 17.02.2010 год.на Бургаски окръжен съд ,постановено по в.гр.д.№ 276/2009 год.,с което е отменено решение № 300 от 12.12.2008 год. по гр.д. № 105/08 год. на Айтоски районен съд, постановено във фазата по извършване на съдебна делба и е постановено изнасянето на публична продан на делбения имот, представляващ У…….,кв…..,по плана на [населено място],област Б. с площ….. кв.м.,ведно с построената върху него масивна жилищна сграда.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроси,които изведени от съдържанието най-общо касаят предпоставките и приложението на чл.349 ал.2 ГПК,в случаите на възлагане на неподеляем жилищен имот на двама и повече съделители в общ дял.
Ответната страна – М. А. Е., чрез пълномощника си адв. Вл.Т. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице хипотезите на ал. 1 на чл.280 ГПК.
И. Е. А.,Н. З. Е.,А. Е. М. и Е. А. О. се присъединяват и поддържат касационната жалба с направените уточнения.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат,въззивният съд е приел,че делбения имот е наследствен неподеляем жилищен имот,в който ответниците,сега касатори поискали възлагането на имота в общ дял ,са живели към момента на откриване на наследството – …….. год.Тъй като всички от тях не са доказали липсата на друг жилищен имот съдът е приел,че при липсата на една от предпоставките по чл.349 ал.2 ГПК имотът не може да бъде възложен в общ дял и е постановил изнасянето му на публична продан.
С изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен въпрос, който според него е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, позовавайки се на ТР № 1 /2004 год. на ОСГК на ВКС. Твърдението, че такъв въпрос е невъзлагането на процесното жилище в общ дял на тримата съделители,отговарящи на изискванията на чл.349 ал.2 ГПК въпреки, че четвъртата съделителка А. М. не отговаря на всички изисквания на закона, съставлява оплакване срещу правилността на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, по което обаче настоящата инстанция би се произнесла само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изложението не съдържа и доразвитие на оплакванията, изложени в касационната жалба, които се свеждат до нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото въззивният съд не бил съобразил, че: процесният имот е единствено жилище на касатора и неговото семейство; към момента на откриване на наследството те са живели в него и продължават да живеят в него, направили са искане за възлагане на жилището в общ дял в законоустановения срок ,а обстоятелството,че съделителката А. М. не е представила доказателства за липсата на друг жилищен имот,не е основание имотът да не им бъде поставен в общ дял на тях тримата.Въззивната инстанция е съобразила правните си изводи със задължителната практика на Върховния касационен съд на която се позовават.Въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса е установяването на предпоставките за възлагане на неподеляем имот във втората фаза на делбата при направено от страните искане.
Според второто основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК ,на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика, съгласно която кумулативните условия на които следва да отговарят заявилите възлагателна претенция съделители са изчерпателно посочени в закона – при откриване на наследството да са живели в неподеляемия имот и да не притежават друго такова.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1-ІІ от 17.02.2010 год.на Бургаски окръжен съд ,постановено по в.гр.д.№ 276/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: