О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 24.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 1911 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 13306/22.11.13г.,подадена от М. Б. В. и Е. Б. А. чрез адв.Ек.И. срещу разпореждане от 18.10.13г.по гр.дело № 16664/11г.на Софийски градски съд ,с което е върната като недопустима на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК касационната им жалба против решение от 7.08.13г.по посоченото дело.
Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането.Поддържа се,че искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е от категорията неоценяеми искове и правилото на чл.280 ал.2 ГПК е неприложимо.Освен това жалбоподателите считат,че в правомощията на ВКС е да прецени дали обжалваното въззивно решение подлежи на касационен контрол и да се произнесе по допустимостта на касационната жалба.
От същите страни е постъпила и частна жалба вх.№ 26222/4.03.14г.против определение от 4.02.14г.по същото дело,с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решението на СГС,ІІА състав от 7.08.13г.в частта за разноските.Поддържат,че с жалбата до СГС са обжалвали първоинстанционното решение и в частта за разноските,с оплаквания,че незаконосъобразно е присъден адвокатски хонорар в размер на 2000 лв,която сума не е внесена,по която въззивният съд не се е произнесъл.
Ответниците в производството Б. Н. П.,Д. В. П.,Я. П. М.,К. П. Д., Г. Б. П.,А. Ж. Б. и Б. Ж. П. чрез адв.Й.Ц. и адв.Сн.И. молят частната жалба с вх.№ 13306/22.11.13г. да бъде оставена без уважение.По отношение на частната жалба с вх.№ 26222/4.03.14г.считат,че е недопустима.
Като взе предвид данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното:
По частна жалба с вх.№ 13306/22.11.13г.:
С обжалваното разпореждане Софийският градски съд е приел,че цената на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е определена от представената от ищците данъчна оценка на имота в размер на 345 лв, поради което касационното обжалване на въззивното решение е изключено от разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.
Разпореждането е законосъобразно.
При предявяване на иска,ищецът е този,който посочва цената на иска – чл.70 ал.1 ГПК,но съдът не е обвързан от това.Съгласно предвиденото в този разпоредба съдът може служебно да повдигне въпроса за цената на иска,както това може да направи и ответникът по иска,но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото,като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната,съдът определя цената на иска.Така посочена и определена,цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право,са без значение за цената на иска.При предявени искове за собственост или други вещни права,при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота,релевантен момент за определяне на последваната е момента на предявяване на иска.В разглеждания случай предмет на обжалваното решение е предявен иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ,който е установителен иск за собственост и съответно оценяем иск.Ищците изрично са посочили с молба от 4.03.13г.,че цeната на иска е в размер на 200 лв.Представената по делото данъчна оценка е в размер на 345 лв.Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв за граждански дела.Ето защо въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и правилно касационната жалба е върната от въззивния съд.
Преценката дали обжалваното решение подлежи на касационен контрол е в правомощията на въззивния съд съгласно ТР № 1/2013г.по тълк.дело № 1/13г.на ОСГТК на ВКС – т.10.
По изложените съображения настоящата инстанция приема,че частната жалба с вх.№ 13306/22.11.13г. следва да бъде оставена без уважение.
По частна жалба вх.№ 26222/4.03.14г.:
Частната жалба е процесуално допустима,тъй не е налице хипотезата на чл.274 ал.4 ГПК.Съгласно т.24 от ТР № 6/12г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С решение от 7.08.13г.по гр.дело № 16664/11г.Софийският градски съд е потвърдил изцяло решението от 6.07.11г.по гр.дело № 55703/09г.на СРС,35 състав.Първоинстанционният съд е присъдил разноски по делото в полза на ищците в размер на 2614.60 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
С молба от 21.08.13г.въззивниците М. В. и Е. А. са поискали да бъде допълнено решението на СГС,като бъде отменено решението на СРС,31 състав в частта за разноските поради липса на основание за присъждането им.С молба от 22.11.13г.са уточнили,че претендират допълване на решението на СГС.
Правилно въззивният съд е квалифицирал молбата по чл.248 ГПК,тъй като в тази разпоредба е предвиден реда,по който страната може да иска допълване или изменение на решението в частта за разноските.Законосъобразен е изводът на съда,че липсват основания за изменение на въззивното решение,след като липсва акт на първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК,който да подлежи на проверка от въззивната инстанция,която не може да се произнесе по същество за дължимите се разноски за първата инстанция извън тази процедура.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 133061/22.11.13г.,подадена от М. Б. В. и Е. Б. А. против разпореждане от 18.10.13г.по гр.дело № 16664/11г.на Софийски градски съд за връщане на касационната им жалба като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 26222/4.03.14г.,подадена от М. Б. В. и Е. Б. А. против определение от 4.02.14г.по гр.дело № 16664/11г.на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение от 7.08.13г.в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.