1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр.София, 26.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 202 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Х., чрез адв.М.Р. и адв.Св.Й., срещу въззивно решение №243/27.05.2014г., постановено по възз.т.д.1088/2014г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1335/20.11.2013г. по гр.д.№3432/2012г. на РС – Стара Загора. С първоинстанционното решение, по предявените от касаторката срещу [фирма] – [населено място] искове е уважена частично претенцията й по чл.59 ЗЗД за сумата 271.80лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; а в останалата им част исковете по чл.59 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Стара Загора е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, са преповторени доводите за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, че са налице основанията за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК по материалноправния въпрос за критериите за присъждане на обезщетението по чл.59 ЗЗД. Останалите въпроси касаят конкретни факти по делото и обсъждането на доказателствата от въззивния съд, поради което не съставляват формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК не е представила писмен отговор и не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че ищцата е собственик на земеделски имот – нива с площ от 3.020 дка, който в периода 2006г.-2011г. не е могла да ползва, тъй като не е имала достъп до него. В тази връзка е изяснено, че ответното дружество е застроило /по одобрен проект/ бензиностанция, като върху 560 кв.м. от имота на ищцата е изграден забавителен шлюз /подход/ към обекта. Това съоръжение на практика възпрепятствало въобще достъпа и ползването на целия имот. Приемайки, че ищцата е била лишена от възможността да ползва по предназначение собствената си вещ, съдът след като обсъдил събраните по делото доказателства, в т.ч. и назначените експертизи е приел, че от общо търсеното за целия имот от 3,020 дка обезщетение, претенцията е основателна за сумата 271.80лв. С оглед земеделския характер на имота, присъденото обезщетение е изчислено на база средния пазарен наем за една година за земеделска земя, съобразно местоположението, вида, категорията и начина на трайно ползване. За процесните 560кв.м. съдът е посочил, че отделно обезщетение за ползването им от ответника като забавителен шлюз /подход/, не се дължи, тъй като не е допустимо ищцата да получи два пъти обезщетение за един и същи имот – веднъж като част от целия имот от 3.020 дка, и втори път като обособена част. Акцесорната претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлена, поради неоснователността на главния иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване единственият въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК е този за критериите при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.59 ЗЗД. По него въззивното решение съответства на задължителната съдебна практика, включително и тази, посочена от касаторката. Съгласно чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но до размера на обедняването, т.е. ищецът може да претендира само за това, с което имуществото му реално се е намалило. В случая, жалбоподателката е била препятствана да ползва недвижимия си имот, представляващ земеделска земя – нива с площ от 3,020 дка, с начин на трайно ползване – ливада. Присъденото й обезщетение е формирано на база средния годишен пазарен наем за такъв тип имот, защото това е реално сумата, с която лицето се е обеднило. Решаващите изводи на съда не са в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изведения въпрос за критериите при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.59 ЗЗД.
Всички останали питания в изложението не представляват правни въпроси, а са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, които не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Както е прието с ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а и многократно разяснявано в определенията, постановявани по реда на чл.288 ГПК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд, извеждането на въпроси във връзка с конкретни приети, или не приети за доказани факти и обстоятелства по делото, изразеното несъгласие на касатора с определени изводи на съда, не съставлява формулиране на правен въпрос и не е основание за допускане до касация. Изведени по този начин, проблемите в изложението са относими към касационните основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК, по които съдът може да се произнесе в производството по реда на чл.290 – 293 ГПК, но след допуснато касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №243/27.05.2014г., постановено по възз.т.д.1088/2014г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.