Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 26.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 април 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5045 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на насрещните страни срещу въззивно решение № 271 от 30.05.2016 г. по възз. гр. д. № 76 /2016 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение.
Е. Г. Г. и Г. Й. Г. обжалват решението в частта, с която срещу тях е уважен предявеният от Г. Б. иск с правно основание чл.109 ЗС в частта, с която Г. са осъдени да премахнат неоснователно изградените от тях зидове, ограничаващи достъпа до северозападната част на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ Х-646, кв. 26 по плана на [населено място] и да осигурят достъп на ищцата Б. до помещенията там и в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят съдебни за разноски.
Жалбоподателите Е. и Г. Г. твърдят, че в обжалваната от тях част решението е недопустимо, а в условия на евентуалност – неправилно поради необоснованост.
Насрещната страна Г. Г. Б. в писмен отговор твърди, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Г. Г. Б. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени нейните искове срещу Е. Г. Г. и Г. Й. Г. :
1) с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху следните недвижими имоти: УПИ Х-646 от кв. 26 по действащия план на [населено място] с площ от 827 кв.м. и УПИ ХІ-641, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от етаж и тавански етаж със застроена площ от 56 кв.м., заедно с построената в него едноетажна стопанска сграда-лятна кухня със застроена площ от 24 кв.м.; с правно основание чл.109 ЗС в частта, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконно изградените в УПИ Х-646 пристройки и надстройки, извършени в периода 2013 г. – 2014 г.; 3) с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от възможността да ползва съсобствените недвижими имоти в размер на 16 500 евро за периода от месец юли 2009 г. до месец юли 2014 г.; с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, в размер на 1 000 евро за причинени неимуществени вреди и в частта, с която жалбоподателят е осъдена да заплати съдебни разноски.
Жалбоподателят Г. Б. твърди, че в обжалваната от нея част решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците Е. и Г. Г. не са подавали писмен отговор по жалбата на Г. Б..
Жалбите са допустими в частта по исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС и по чл.31,ал.2 ЗС, тъй като е обжалвано въззивно решение по гражданско дело по искове за защита на собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване и по иск с цена над 5 000 лева, за който съгласно чл.280,ал.2 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
Жалбата на Г. Б. в частта по иска по чл.45 ЗЗД за сумата 1 000 евро е недопустима. Цената на този иск съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК е 1 955.83 лева – левовата му равностойност по фиксирания курс на БНБ. В частта по този иск касационната жалба следва да бъде върната на основание чл.286,ал.1,т.3 вр. чл.280,ал.2 ГПК.
Въззивният съд е направил следните правни изводи:
Ищцата и ответниците са съсобственици на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място] с площ от 827 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от етаж и тавански етаж и заедно с построената в него едноетажна стопанска сграда-лятна кухня.
По ревандикационния иск : страните по делото са съсобственици на недвижимия имот-предмет на спора, но не е установено ответниците да са владели цялата сграда без правно основание. Ответницата Е. Г. и ищцата Г. Б. (сестри) са разпределили помежду си правото на ползване на дворното място, като всяка от тях е оградила своята част, имала е отделен достъп и е ползвала своята част, поради което искът по чл. 108 ЗС за предаване на владението на дворното място и на изградената в имота лятна кухня е неоснователен.
По негаторния иск : тази претенция следва да се уважи частично – само по отношение на искането за осъждане на ответниците да премахнат неоснователно изградените от тях зидове, които ограничават достъпа до северозападната част от таванския (втори) етаж от двуетажната жилищна сграда. За да достигне до такъв извод, въззивният съд е установил, че не съществува достъп до северозападната част на таванския (втори) етаж, защото двете междинни врати по вътрешната стена на сградата за връзка и достъп до тази част са зазидани, както е видно от заключението по приетата в първа инстанция експертиза. Съдът е отчел значението и на събраните по делото гласни доказателства, въз основа на които е възприел, че към втория етаж на сградата е имало външно стълбище, което е било съборено от ответниците във връзка с извършени от тях ремонтни работи. Съображенията за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС, в частта относно премахването на незаконно изградените в УПИ Х-646 пристройки и надстройки, извършени в периода 2013-2014 г. са, че премахването би могло да отслаби здравината на цялата сграда.
По иска с правно основание чл.31,ал.2 ЗС : той е неоснователен, защото не е установено кога е поискано обезщетението за ползване, което е от значение при преценката за дължимостта му.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане : неоснователен е поради неангажиране на доказателства.
По жалбата на ответниците Г. :
В изложението към касационната жалба на ответниците Г. във връзка с доводи за недопустимост и неправилност могат да бъдат уточнени правни въпроси във връзка с уважената част на иска по чл.109 ЗС :
Процесуалноправен въпрос: Недопустимо ли е съдебното решение, ако съдът е излязъл извън рамката на търсената защита.
Въпросът е свързан с довод, че не е искано премахване на зидове, а възстановяване на недвижимия имот в началния му вид.
Няма съмнение за недопустимо произнасяне, доколкото в исковата молба са описани неоснователните действия – незаконни строителни работи – постройки и пристройки, които лишават ищцата от достъп до втория етаж на жилищната сграда и е направено искане за премахването на незаконните строителни преустройства и за възстановяване на имота във вида отпреди незаконните преустройства. Съдът се е произнесъл по исканията:
Процесуалноправен въпрос: задължен ли е въззивният съд при постановяване на съдебното си решение да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, включително по възраженията и доводите на страните.
Свързан е с довод че не е съобразено, че премахването на стените ще доведе до това, че ищцата да преминава през етажа на ответниците и че външното стълбище е било премахнато (от жалбоподателите), но е възможно да бъде възстановено.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди от жалбоподателите, а в съответствие с установената практика въззивният съд е изложил свои правни изводи по доводите и възраженията на страните въз основа на преценка на фактическия и доказателствен материал.
По-конкретно: изводите за извършените строежи, тяхната законност, дали пречат на ищцата да упражнява правото си и възможността да бъдат премахнати въззивният съд е основал на обсъдени основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е установил, че ответниците Г. са преградили съществуващото по проект от 1965 г. достъп до втория етаж на къщата чрез зазиждане на междинните врати (вътре в къщата) и чрез премахване на външно стълбище. Въззивният съд е обосновал изводите си за основателност на иска в една част и неоснователност – в друга.
Материалноправен въпрос: основателността на иска по чл.109 ЗС свързана ли е с доказване, че поведението на ответниците, накърняващо правата на ищеца, е противоправно.
Въпросът дали действията или бездействията на ответниците, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, са неоснователни, е обуславящ, но и той не е разрешен както твърдят жалбоподателите, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и основно въз основа на преценка на основното и допълнително заключение на СТЕ е приел, че преустройствата са незаконосъобразни и че действията на ответниците неоснователно препятстват възможността на ищцата да упражнява правото си на собственост.
Материалноправен въпрос: премахването на външно незаконно изградено стълбище, осигуряващо достъп до втория етаж на двуетажна жилищна сграда, поради спешно и неотложно укрепване с цел запазване на целостта на сградата, представлява ли неоснователно действие, с което се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост.
Този въпрос не е обуславящ, защото не се отнася до частта от иска, която е уважена, а до тази част от иска, която е отхвърлена. (Искът не е уважен за премахването на външното стълбище, а за преграждащите стени).
Материалноправен въпрос: налице ли е неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, когато ответникът е дал съгласие на ищеца да изгради ново стълбище, с което да си осигури достъп до ползвания от последния втори етаж на двуетажната жилищна сграда.
Този въпрос не е обуславящ, той е без значение за спора. От значение за спора е дали ответниците с неоснователните си действия (строежи и преустройства) пречат на ищцата да упражнява правото си – да ползва втория етаж от къщата. Без значение е дали, като са преградили достъпа й до втория етаж на къщата, са и дали съгласие да изгради ново стълбище.
Материалноправен въпрос: противоправно ли е поведението на ответника по иск по чл.109 ЗС, който за да запази целостта на сградата, е изградил външни укрепващи колони, като е премахнал външното стълбище за втория етаж и следва ли ответникът да премахва вътрешните зидове, които отделят помещенията на първия от тези на втория етаж, ако достъпът на ищеца до втория етаж се е осъществявал от външното стълбище.
Тези въпроси са разновидности на вече разгледаните. Първият не е обуславящ, защото се отнася до тази част от иска, която е отхвърлена. Вторият въпрос не е обуславящ, защото е прието, че вътрешното преграждане е в нарушение на съществуващ проект.
Но този въпрос показва и отказа на жалбоподателите да схванат мотивите на въззивното решение, а и на първоинстанционното, които са в съответствие с установената практика и неосновтелността на своите действия – че нямат право с незаконни строежи да преграждат достъпа на ищцата до втория етаж от съсобствената къща, че и двата вида преграждания са незаконни, но едното няма да бъде премахнато, за да не падне къщата.
Жалбоподателите всъщност питат и то чрез процесуалния си представител – адвокат защо да не могат да преграждат достъпа до втория етаж отвътре, след като могат да го преграждат отвън, защо да могат да разрушават външни стълби, а да не могат да зазиждат вътрешни врати, защо като могат да преградят отнякъде, да не могат да преградят отвсякъде. Или може би: какъв смисъл има, че са разрушили външната стълба, щом не могат да преградят и отвътре и ще трябва да предоставят достъп отвътре. Както беше прието по-горе – този въпрос не е обуславящ, поради което не се налага да му бъде отговаряно с аргументи за очевидната му неотносимост към поведение, регулирано от правни норми.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Г..
По жалбата на Г. Б.:
Първоначално към нея не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
След указания на съда да представи такова изложение този жалбоподател представя „Допълнение към касационната жалба”. В него отново се съдържат доводи за неправилност (по чл.281,т.3 ГПК), но не се съдържат основания за допускане на касационно обжалване (по чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК) : не са изведени правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 и приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, нито се съдържат допълнителните основания, предвидени в т.1,т.2 или т.3 от чл.280,ал.1 ГПК.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Г. Б..
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Като ответници по касационните жалби на насрещните страни те не са направили искания за присъждане на разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.286,ал.1,т.3 вр. чл.280,ал.2 ГПК връща касационната жалба на Г. Г. Б. срещу въззивно решение № 271 от 30.05.2016 г. по възз. гр. д. № 76 /2016 г. на Софийския окръжен съд, г.о. в частта по иска по чл.45 ЗЗД за сумата 1 000 евро, чиято цена е 1 955.83 лева.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението му.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 271 от 30.05.2016 г. по възз. гр. д. № 76 /2016 г. на Софийския окръжен съд, г.о. в останалата част.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.