1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 26.09.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова по ч.гр.д. № 4233 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на Л. В. Р., В. П. К. и В. Л. Р., чрез законен представител В. Д. Й., чрез пълномощника им адвокат Ц. М., против определение № 23 от 30.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № СП14 по описа за 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 23/15.07.2013 г. по гр.д. № С-24/2013 г. на Софийски районен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, предявим от К. срещу Л. В. Р., В. Л. Р., чрез законния й представител В. Д. Й. и В. П. К. с цена на иска 2 268 359.34 лв. чрез налагане възбрана върху описаните недвижими имоти и запор върху посочените моторни превозни срества, дружествени дялове и банкови сметки.
К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално – основателността на частната жалба.
За да постанови атакуваното определение, Софийски апелативен съд е приел за неоснователни доводите в жалбата, като е изложил съображения, че в производството по чл.22 ЗОПДИППД-отм. съдът следва да преценява дали са налице формалните предпоставки за допускане на обезпечение в полза на К., които са предвидени в ГПК и в специалния ЗОПДИППД-отм. Не са част от предмета на доказване предпоставките по чл.4, ал.1 и чл.7-10 от закона, тъй като същите биха имали значение за бъдещия иск по чл.28 ЗОПДИППД-отм. В процедурата по допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим на посоченото основание, съдът следва да преценява наличие на обезпечителна нужда /дали без обезпечението би било невъзможно или затруднено осъществяването правата на молителя по бъдещото решение/, дали са налице убедителни писмени доказателства и дали исканата обезпечителна мярка съответства на констатираната обезпечителна нужда. Прието е, че в случая тези предпоставки са налице – Л. Р. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.2 вр. ал.1 НК, което попада в обхвата на чл.3, ал.1, т.21 ЗОПДИППД-отм., като за проверявания период същия е придобил имущество, което се равнява на 12 768.46 М., което е значителна стойност по смисъла на § 1, т.2 ДР ЗОПДИППД-отм., поради което искането за допускане на обезпечение е основателно.
Касаторът поставя въпросите: 1. следва ли да се налагат обезпечителни мерки върху цялото движимо и недвижимо имущество на ответника, което е извън предмета на иска за отнемане, с който се претендират конкретни имуществени обекти?
2. коя стойност на вещите следва де взема предвид при определяне размера на обезпечителната нужда – стойността, отразена в документите, с които се придобива, пазарната им стойност към момента на придобиването им или данъчната оценка към момента на завеждане на исковете?
По първия въпрос се поддържа хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с определение № 323 от 25.05.2010 г. по ч.гр.д. № 252/2010 г., ВКС, ІV г.о. С посоченото определение е прието, че неправилно въззивният съд е счел, че нуждата от обезпечение, предвид заявената цена на бъдещия иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, не е удовлетворена от запорите и възбраните върху тези имущества и следва да бъдат допуснати и исканите запори върху всички банкови сметки и сейфове на отвениците. Дадено е тълкуване, че такава обезпечителна мярка е принципно недопустима, когато се претендира отнемането на отделни имуществени обекти. Обезпечителна нужда от запор върху сметки на ответника в отделни банки е възможно да съществува напр. В хипотезата на чл.4, ал.2 ЗОПДНППД. В подобен случай може да бъде наложен запор и върху сметка, по която се получава трудово възнаграждения, пенсия или друго възнаграждение за труд, но без да се засява несеквестеруемата част от дохода за текущия месец /или друг съответен период от време/.
Тълкуването в определението на ВКС е неотносимо към настоящия случай, доколкото обезпечението по делото е допуснато не върху всички банкови сметки на ответниците, а върху конкретни индивидуализирани в мотивираното искане банкови сметки, за наличността по които не е установен законен източник на доходи. Същевременно липсват и твърдения по някоя от тези банкови сметки ответниците да получават трудово възнаграждения, пенсия или друго възнаграждение за труд. В този смисъл липсва противоречие на въззивното определение с посочената практика на ВКС.
Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него, доколкото оплакване как следва да се определи цената на иска не е било наведено в частната въззивна жалба, в която е посочено само, че е непонятно как е формиран разход в размер на 2 356 868.11 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23 от 30.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № СП14 по описа за 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: