2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1187/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311
гр. С., 04.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1187 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] /в ликвидация/[населено място] срещу решение № 1027 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 1301/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация К. В. В. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 206 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 3611/06 г. на Районен съд[населено място], с което е отхвърлен предявения от [фирма] /в ликвидация/ срещу К. В. иск за собственост на апартамент № 6/16 в бл. 1589 вх. „а” ет. 3 на [улица] гр. Пловдив. Прекратил е производството по отношение на установителния иск за собственост срещу С. М. Распопова.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали с оглед разпоредбата на чл. 15 ал. 1 ЗС /отм./ физическо лице може да придобие по давност недвижим имот. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като по предявените от касатора аналогични дела имало противоречиво решаване на формулирания въпрос.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Решение № 553 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 2603/07 г. на Окръжен съд[населено място] не е основание за преценка на допустимост, тъй като няма данни да е влязло в законна сила. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, затова и определение № 775 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 281/10 г. на ВКС ІІ ГО не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване. Решения № 123 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 1098/08 г. на ВКС ІІ ГО и № 60 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 125/08 г. на ВКС ІІ ГО са отменителни, постановени в производство по чл. 218а ГПК /отм./, и с тях формулирания въпрос не е решен по същество.
От друга страна, основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практика на ВКС по формулирания правен въпрос с тълкувателно решение, или с решение по чл. 291 ГПК. Ако има такава практика, няма основание за допускане на касационно обжалване, независимо че има влезли в сила решения в които поставения въпрос е решен по различен начин. По въведения въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС, постановена в производство по чл. 290 и сл. ГПК – решения № 979 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 2796/08 г. на ВКС І ГО, № 574 от 08.04.2010 г. по гр. д. № 907/08 г. на ВКС ІІІ ГО, № 91 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 713/10 г. на ВКС ІІ ТО, № 973 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 4321/08 г. на ВКС І ГО и № 331 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 958/09 г. на ВКС І ГО. С тях, аналогични искове за собственост предявени от [фирма] /в ликвидация/ срещу други лица са отхвърлени, като отделните състави са се произнесли и по формулирания от касатора в настоящото производство въпрос, за възможността купувачите да придобият апартаментите по давност. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 1 000 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1027 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 1301/10 г. на Окръжен съд[населено място].
ОСЪЖДА [фирма] /в ликвидация/ да заплати на К. В. В. 1 000 лв. разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: