2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София 06.03. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията М. Първанов гр. дело № 978/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. апелативна прокуратура срещу решение №743 от 10.05.2012 г. по гр. дело №121/2012 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №6024 от 16.11.2011 г. по гр. дело №8403/2010 г. на Софийския градски съд за осъждане П. да заплати на Н. Д. Н. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумите 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 4 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления.
Касационна жалба е постъпила и от Н. Д. Н., [населено място], срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение №6024 от 16.11.2011 г. по гр. дело №8403/2010 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска му за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Въззивният съд е преценил, че съобразно характера и степента на търпените болки и страдания за обезщетяването на ищеца са необходими 30 000 лв. Изложени са подробни мотиви за основателността на иска в този размер. Прието е, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство за извършени множество тежки умишлени престъпления. С влязла в сила присъда ищецът е оправдан по всички обвинения. Наказателното производство е продължило 4 години. Ищецът е бил народен представител и воденото срещу него наказателно производство е сложило край на политическата му кариера. Обвиненията срещу него са били широко отразени в медиите, защото той е бил публична личност. Установено е от събраните доказателства по делото, че наказателното производство е предизвикало силно притеснение у ищеца и му е било много трудно да съхрани спокойствието на семейството и най-близките си хора. Повдигнатите обвинения са се отразили изключително негативно върху неговия личен, семеен и професионален живот.
П. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г. Представени са и съдебни решения.
Според Н. Д. Н. в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства, които са решавани противоречиво от съдилищата. Представено е решение на ВКС.
Жалбите са процесуално допустими с изключение на жалбата на С. апелативна прокуратура в частта и относно иска за 4 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 4 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №743 от 10.05.2012 г. по гр. дело №121/2012 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от Прокуратурата на Република България задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен или занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски или по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Представените от касаторите съдебни решения не се отнасят до аналогични случаи, защото са постановени или при незаконни обвинения за различни от процесните престъпления или за друг вид и характер на упражнената процесуална принуда, като има и несъпоставими конкретни обстоятелства с обективен характер.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №743 от 10.05.2012 г. по гр. дело №121/2012 г. на Софийския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. апелативна прокуратура срещу решение №743 от 10.05.2012 г. по гр. дело №121/2012 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №6024 от 16.11.2011 г. по гр. дело №8403/2010 г. на Софийския градски съд за осъждане П. да заплати на Н. Д. Н. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 4 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления.
Определението в частта за оставяне без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.