О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр.София, 09.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1144 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.05.2011г. по гр.д.№ 92 / 2011г., с което ОС Силистра е отхвърлил предявените от В. Г. Н. искове срещу Д. театър „С. Д.” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – В. Г. Н. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 -3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ против Д. театър „С. Д.” [населено място] за признаване на уволнението на В. Г., извършено със заповед № 21 / 07. 11. 2010 г. на директора на Д. театър „С. Д.” [населено място] за незаконно, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност “сценичен работник” и за заплащане на обезщетение в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение от 353. 76 лв. за времето, през което е останал без работа в следствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2010 г. Съдът е приел, че има ново щатно разписание от 01.11.2010г. и в него длъжността на жалбоподателя липсва. Изложени са съображения, че длъжността “сценичен работник” и длъжностите “сценичен работник, шофьор, билетопродавател, охрана” и “ сценичен работник, реквизитор, билетопрадавател и охрана” има само частично сходство, но има значителна разлика в задълженията на заемащите ги лица, поради което е извършено реално съкращаване на единствена длъжност “сценичен работник” и не е необходимо да бъде извършван подбор и законосъобразно на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение. Като е отхвърлил иска за признаване прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно съдът е отхвърлил и обусловените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2-3 КТ като неоснователни.
В изложението жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно за задължението на работодателя да извърши подбор между всички лица извършващи една и съща трудова функция, както и в случаите когато задълженията на съкратената длъжност бъдат включени като такива в друга, не съкращавана длъжност. Представя решение от 17.01.2009г. по гр.д.№829/1999г. ІІІ г.о. ВКС и решение от 20.12.2008г. по гр.д.№152/2008г. на ОС Кърджали-за това че съкращаване на щата е налице, когато съответната трудова функция бъде премахната реално във вида и обема , в който съществува. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед изложението съображения и приетото за установено по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение на правния въпрос от въззивния съд е в съответствие с практиката намерила отражение и в посочените от жалбоподателя решения и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 30.11.2010г. по гр.д.№ 973/2009г. ІVг.о. на ВКС и от 02.06.2011г. по гр.д.№803/2010г. ІVто г.о. на ВКС. Според същата работодателят може да извърши съкращаване на щата, което понятие най – общо означава фактическо премахване на съответната трудова функция, като е възможно трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения. В тези случай работодателят не е длъжен да извършва сравнение между служителите, извършващи трудови задължения в една длъжност, обединяваща няколко функции по критериите на чл.329 КТ, когато длъжността на ищеца престане да съществува. Именно в съответствие с тази практика съдът е намерил, че в случая работодателят не е имал задължение да извърши подбор.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разрешения от въззивния съд правен въпрос не е разрешаван противоречиво от съдилищата, тъй като практиката по същия е уеднаквена. Не се налага и промяна на съществуващата постоянна практика, поради което не е налице и соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 – 2 ГПК на решение от 02.05.2011г. по гр.д.№ 92 / 2011г. на ОС Силистра, по жалба на В. Г. Н. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: