О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 30.03.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1441 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” Е. , гр. С., подадена от процесуалния му представител адв. М. Г. срещу въззивно решение № 787 от 16.03.2009 год. по гр.д. № 1096/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решението от 1.11.2007 г. по гр.д. № 62/2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което Ю. Ч. , Ш. Ч. , С. В. , Ш. С. и К. К. са осъдени да заплатя на жалбоподателя обезщетение за претърпяни имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 10 800 лв. и вместо него е постановил ново, с което исковете са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагана на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба ч. пълномощника си- адв. Х в писмения отговор изразяват становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав ІІІ г.о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне, поради следното:
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от “Е” Е. , гр. С. срещу Ю. Ч. , Ш. Ч. , С. В. , Ш. С. и К. К. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 10 800 лв. – обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Съдът е изложил съображения, че не е налице причинна връзка между действията на ответниците, изразяващи се в преграждане на част от имота, в който се извършвали строителни дейности и твърденият вредоносен резултат. Приел е, че поставената от ответниците ограда е препятствала достъпа до имота от пътя намиращ се на юг – запад от същия, но до строителната площадка имало достъп и от северната и източна страна, както и че дружеството не е доказало претендираната сума от 10 800 лв., която е превело на изпълнителя на строителните дейности – “К” ООД да е изплатена като обезщетение във връзка с принудителния престой и по този начин да е претърпяло твърдените имуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за възможността да се претендира обезщетение за причинени виновно и противоправно вреди, които са в причинна връзка с поведението на причинителя им. Поддържа, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че е решен противоречиво от първоинстанция и въззивен съд, по конкретното дело.
Съдът в настоящия състав намира, че не са налице посочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение – чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Със същото е разрешен материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, относно задължението на лицето, което виновно и противоправно е увредило друго лице да поправи вредите. При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, увреденият е този, който следва да докаже причинната връзка между виновното и противоправно поведение на лицето което го е увредило и претърпяните вреди. В случая съдът е приел, че жалбоподателя не е доказал причинната връзка между поведението на ответниците и претендираните вреди. В трайната практика на Върховния касационен съд се приема, че чл. 45 ЗЗД презумира само вината, а останалите елементи от фактическия състав, включително и причинната връзка при непозволеното увреждане следва да се докажат от ищеца, каквото доказване жалбоподателят не е направил. По поставения въпрос не се твърди, че липсва съдебна практика, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се сочи противоречивото разрешаване на поставения въпрос от първоинстанционния и въззивния съд. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящия изхода на делото въпрос. Те не формират съдебна практика, тъй като актовете в които са обективирани не са влезли в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 787 от 16.03.2009 год. по гр.д. № 1096/2007 на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :