О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 311
гр.София, 27.04. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 177/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Н. З. от гр. Р. е подала касационна жалба вх. № 2* от 10.07.2008 год. срещу въззивното решение № 185 от 11.03.2008 год. по в.гр.дело № 137/2008 год. на П. окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за приемане за установено спрямо Общинска служба “З”-гр. Батак, че наследниците на Т. Н. К. , б.ж. на гр. Р., починал на 22.02.1955 год., имат право на възстановяване собствеността върху ливада от 1.2 дка в м.”Г” в землището на гр. Б., при съседи: Петър Т. П. , Ефтим П. и вада и е оставено в сила решение № 127 от 30.11.2007 год. по гр.дело № 291/2007 год. на П. районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на ливада с площ 2.9 дка в м.”О”, землището на гр. Б., при съседи: Иван К. , от две страни-път, описан в нот.акт № 68 от 14.05.1914 год. и ливада с площ 5.0 дка в м.”П”, землище на гр. Б., при граници и съседи: Мустафа Б. , Ю. В. , М. М. , съгл. п.9 от нот.акт № 68 от 14.05.1914 год. на мирови съдия при П. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на въззивното решение с искане за отмяната му и уважаване на предявените искове. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречиви решения: на П. районен съд по гр.дело № 291/2007 год. и на П. окръжен съд по в.гр.дело № 137/2008 год. и б/ липса на практика на ВКС по делата по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касация не са ангажирали становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска за трите земеделски имота е, че липсват доказателства, установяващи по категоричен начин обстоятелството, че наследодателят Т е бил собственик на процесните ливади към момента на образуване на ТКЗС. Окръжният съд е приел, че придобитите с нотариален акт № 68 от 14.05.1914 год. и продавателен договор от 16.10.1927 год. имоти не са били данъчно декларирани от наследодателя през 1936 год., а и единственото съвпадение по местности между имотите е в м.”Г”, но същите се различават по площ и при липса на друга индивидуализация, не може да се направи категоричен извод за тяхната идентичност.
Не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Процесуалният закон има предвид противоречива практика /решения или определения/ по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, постановени от различни или еднакви по степен долустоящи спрямо Върховния касационен съд общи съдилища /районни, окръжни, апелативни/, в правораздавателната власт на които е включено разглеждането на граждански дела. Обхватът на съдебните актове, които законодателят е имал предвид при въвеждането на понятието за противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК включва решения и определения на първоинстанционен или въззивен съд, разглеждащ граждански дела, чиито съдебни актове са влезли в сила. Решението на въззивния съд ще е постановено по противоречиво решаван от съдилищата съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, само когато му противостоят влезли в сила решения на други съдилища по граждански дела, дали различно тълкуване и поради това приложили различно едни и същи разпоредби. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва в съдържанието си противоречието между първоинстанционното решение и постановеното по жалба срещу него решение на въззивната инстанция. Законът изисква да е налице противоречие между влезли в сила по реда на чл.296 ГПК/чл.219 по отменения ГПК/ съдебни актове, т.е. решения, които са влезли в сила поради това, че не подлежат на обжалване; когато не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена, както и когато касационната жалба не е допусната до разглеждане или не е уважена. В случая, решението на първата инстанция в частта, с която е уважен иска за ливада от 1.2 дка в м.”Г”, землището на гр. Б. е отменено от въззивния съд и вместо него е постановено друго, с което претенцията е отхвърлена. Ето защо, не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ следва да се докаже, че описаните в исковата молба земеделски земи са били собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на тяхното обобществяване чрез включването им в ТКЗС, като на доказване подлежи и самият акт на кооперирането. За установяване на факта, че имотът е бил включен в ТКЗС са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, като ограничението, съдържащо се в чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, след изменението на закона /ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год./ се отнася само до доказване факта на придобиване на собствеността. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение /срвн. молба вх. № 3* от 02.12.2008 год./ се изчерпва с твърдението, че поради липса на практика на Върховния касационен съд по исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ разглеждането на делото от върховната съдебна инстанция е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така формулираното от касаторката бланкетно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, а не би могло да се изведе и от молбата-уточнение с вх. № 3* от 14.11.2008 год., която съдържа оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ и трето ГПК. По тяхната основателност, обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице някоя от предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, произнасянето на съда трябва да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Жалбоподателката не сочи неясноти или непълноти на правните норми, отнасящи се до легитимацията по исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ или до допустимите по тези дела доказателствени средства съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, нито че с въззивното решение съдът за първи път се е произнесъл по спор по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ или че с решението на окръжния съд е изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. В молба вх. № 3* от 14.11.2008 год. се визира най-общо противоречива практика на съдилищата по делата по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и се поддържа, че липсва практика на Върховния касационен съд по тези дела. Тази неопределена формулировка обаче не е достатъчна, за да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изводите на въззивния съд за несъществуването на претендираното с иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ не са обусловени от непълноти или неясноти в ЗСПЗЗ, а произтичат от преценката на събраните по делото доказателства, т.е. засягат единствено обосноваността на съдебния акт.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185 от 11.03.2008 год. по в.гр.дело № 137/2008 год. на П. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 10.07.2008 год., подадена от Е. Н. З. от гр. Р..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: