О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр.София, 18.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3494 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. В. и Н. Г. В. , двамата от гр. С., против решението от 25.04.2008г., постановено по гр.д. №2988/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 20.06.2005г. постановено по гр.д. №9104/2006г. на Софийски районен съд, в частите, с които са отхвърлени предявените от Н. Г. В. и В. И. В. /производството е продължило в лицето на законните му наследници И. В. В. и Н. Г. В. / искове с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу предпочитания ответник „А”Е. , гр. С. и частично срещу евентуалния ответник Ф. ”Републиканска пътна инфраструктура”, гр. С..
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „А”Е. оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения в писмен отговор.
Ответникът по жалбата Ф. ”Републиканска пътна инфраструктура” не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Същата е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта срещу решението по исковете за обезщетение за имуществени вреди срещу евентуалния ответник Ф. ”Републиканска пътна инфраструктура”, в които части обжалваният размер е 250лв., т.е под 1000лв., в който случай съгласно чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
В останалите части касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове наличие на основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че съдът е разрешил съществен материалноправен въпрос /съдът се е произнесъл по съществен матералноправен въпрос/. Посоченото съдържание на изложението за допускане на касационно обжалване сочи на липса на формулировка на правния въпрос, който касаторите считат, че е разрешен от въззивния съд и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. В. В. и Н. Г. В. срещу въззивното решение от 25.04.2008г., постановено по гр.д. №2988/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 20.06.2005г. постановено по гр.д. №9104/2006г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени частично предявените от Н. Г. В. и В. И. В. /производството е продължило в лицето на законните му наследници И. В. В. и Н. Г. В. / искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди срещу евентуалния ответник Ф. ”Републиканска пътна инфраструктура”и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 25.04.2008г., постановено по гр.д. №2988/2007г. на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част, с която е оставено в сила решението от 20.06.2005г. постановено по гр.д. №9104/2006г. на Софийски районен съд, в частите, с които са отхвърлени предявените от Н. Г. В. и В. И. В. /производството е продължило в лицето на законните му наследници И. В. В. и Н. Г. В. / искове с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу предпочитания ответник „А”Е. , гр. С. и частично срещу евентуалния ответник Ф. ”Републиканска пътна инфраструктура”, гр. С., по исковете за обезщетение за неимуществени вреди, по касационна жалба на И. В. В. и Н. Г. В.
Определението в частта, с която частично се оставя без разглеждане касационната жалба и се прекратява производството подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за обявяването му.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: