О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр.София,16.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4940 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. П. и Н. К. М. срещу решение № І* от 29.09.2008 г. на Бургаския окръжен съд, Т. граждански състав, постановено по гр.д. № 347 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 374 от 19.3.2008 г. на Бургаския районен съд по гр. д. № 1472/2007 г. за отхвърляне иска на касаторите по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху нива –имот № 24а и лозе-имот № 2* по кадастралния план на землището на с. А..
В жалбата се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателите считат, че са установили правото на собственост на своя наследодател посредством отбелязванията в кадастралните листове от 1947 г.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи точното прилагане на разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, според която правото на собственост може да се доказва и с други писмени документи /в случая- с кадастрални книжа/.
Ответниците по жалбата община Б. и Общинска служба „З”-гр. Бургас не вземат становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, Бургаският окръжен съд е приел, че извадката от стар кадастрален план не е доказателство за собственост по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ и не може да послужи на ищците за доказване на твърдението им. Позовал се е на Закона за кадастър и комасация /отм., обн. ДВ бр.127 от 01.06.1941 г./, според който отразяването на имена в кадастралния план се е извършвало не върху имота, а в отделни кадастрални книжа- парцелен списък и отделна ведомост и въз основа на това е приел, че изписването на името на едно лице върху имот в графичната част на плана не следва да се цени дори като индиция за право на собственост на това лице.
По този начин въззивният съд се е произнесъл по съществения въпрос за допустимите доказателствени средства за доказване правото на собственост в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Този въпрос е законодателно решен в разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, която е ясна и пълна, а въпросът кой документ представлява писмено доказателство по смисъла на ГПК също не е спорен. Няма различие и в съдебната практика по въпроса за прилагането на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. В решенията на ВКС /например № 132 от 28.02.2002 г. по гр.д. № 950 от 2001 г. на ВКС, Пето г.о., № 749 от 26.04.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Пето г.о., № 996 от 16.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Пето г.о./ трайно се приема, че в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи се доказва с писмените доказателства, цитирани в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. Ето защо, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 29.09.2008 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 347 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.