Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№312
София, 12.04. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1093 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. П. Т., чрез адвокат П. К., срещу решение № 430/14.03.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 592/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Застрахователно дружество [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество, като предявява насрещна жалба срещу въззивното решение на САС в частта му, в която дружеството е осъдено да заплати на Любима Т. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 90 000 лв. Поддържа оплаквания за неправилност и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба на Любима П. Т. и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Любима П. Т. срещу Застрахователно дружество [фирма] по чл.407 ал.1 ТЗ/отм./ за сумата от 120 000 лв. Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина си, причинена виновно при ПТП от водач на МПС, застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност”. Искът е уважен от СГС изцяло – за 120 000 лв., и направени разноски. С решението на СГС – в диспозитивната му част, не са присъдени претендираните от ищцата законни лихви върху главницата, нито е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, но в мотивите е посочено, че законната лихва върху сумата от 120 000 лв. е погасена по давност. По постъпили жалби на двете страни – на ответника по отношение размера на претенцията, а на ищцата относно неприсъдената законна лихва, с определение № 698/23.04.2010 г., САС е приел, че въззивната жалба на Любима Т. има характер на своевременно подадена молба за постановяване на решение по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което е прекратил производството по делото и го е върнал на първоинстанционния съд за постановяване на решение по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, относно претенцията на Любима Т. за законна лихва върху присъдената главница от 120 000 лв. С решение от 25.05.2010 г. на основание чл.250 ГПК, СГС е отхвърлил претенцията на Любима Т. за присъждане на законна лихва върху сумата от 120 000 лв. като погасена по давност и при направено възражение от ответника. Решението на СГС от 25.05.2010 г. не е обжалвано от ищцата. С оглед на това, при връщане на делото на въззивния съд, САС е обсъдил и се е произнесъл само по въззивната жалба на Застрахователно дружество [фирма] срещу първоинстанционното решение. САС е отбелязал, че СГС неправилно е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва за периода от 02.10.2005 г. до 02.10.2008 г. в допълнителното си решение, но тъй като ищцата не е подала жалба срещу това решение, с което претенцията й за лихви е изцяло отхвърлена, САС е посочил, че е лишен от процесуална възможност да присъди дължими лихви за три години преди подаване на исковата молба.
По въззивната жалба на Застрахователно дружество [фирма] САС е приел, че на 03.10.2004 г. е настъпило ПТП, при което е последвала смъртта на Д. Т., син на ищцата. Произшествието е причинено от водач на МПС – И. Б., допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Управляваният от него лек автомобил е имал застраховка „гражданска отговорност” при ответника. При определяне размера на причинените неимуществени вреди САС е съобразил претърпените болки и страдания от ищцата, произтичащи от смъртта на нейното единствено дете, обществено-икономическите условия в този момент и практиката на съдилищата в подобни случаи, с оглед на което е определил размер на обезщетението на 90 000 лв. В този смисъл е изменено и първоинстанционното решение, като присъденото обезщетение е намалено от 120 000 лв. на 90 00 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в касационната си жалба касаторът Любима Т. чрез адвоката си П. К. посочва следните два въпроса по чл.280 ал.1 ГПК, за които поддържа допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК:
1. Неправилно приложение на закона от САС, който е „оставил без разглеждане въззивната жалба, подадена от името на ищцата”.
2. „Приложение на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди”.
По първия въпрос касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, с които мотивира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, Тези доводи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК на въззивното решение не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изискват и разясненията от т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК от тези по чл.281 ГПК, както и последователността за произнасянето по тях. Въпросът е и некоректно поставен. САС е изложил подробни съображения във връзка с въззивната жалба на ищцата Любима Т. с предмет неприсъдената законна лихва, като е приел, че въззивната жалба има характер на своевременно подадена молба по чл.247 ГПК и /служебно – чл. 247 ал.1 ГПК/ е изпратил делото за произнасяне по тази молба от СГС. След произнасянето от СГС с решение от 25.05.2010 г. на основание чл.250 ГПК /а не на основание чл.247 ГПК/ и съобразно разпоредбата на чл.250 ал.3 ГПК, ищцата Любима Т. не е обжалвала постановеното второ решение /каквото право има и ако то беше постановено по реда чл.247 ГПК/ и независимо от констатираната му неправилност от САС в една част, САС не е могъл да коригира това решение, поради липса на сезиране – чл.269 изр.2-ро ГПК. Ето защо няма и произнасяне от САС в решението му по въззивна жалба на Любима Т.. Има обсъждане и произнасяне само по въззивната жалба на застрахователя Застрахователно дружество [фирма]. По тези съображения настоящият състав на ВКС счита, че въпросът в настоящата касационна жалба за липсата на произнасяне от САС по неподадена въззивна жалба от Любима П. Т. досежно законната лихва не е обусловил изхода на спора пред САС. Първоначално подадената въззивна жалба от Любима Т., приета от САС за молба по чл.247 ГПК не остава като въззивна жалба и срещу по-късно постановеното решение на СГС и решението на СГС в цялост относно законната лихва. Пропускът на страната да обжалва решението на СГС от 25.05.2010 г. пред САС не може да бъде отстранен по пътя на касационно обжалване на решението на САС. Ето защо по първия въпрос в изложението на Любима Т. не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на САС.
Не е налице такова основание и по втория въпрос. Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е във връзка с изхода на спора. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства – претърпените болки и страдания от ищцата, произтичащи от смъртта на нейното единствено дете, обществено-икономическите условия в този момент и практиката на съдилищата в подобни случаи. Доколкото е необходима конкретна преценка, не може да има единна практика, валидна за всички случаи, респ. противоречие със съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК /включително с решение по чл.290 ГПК/ по казуси, различни по фактология, нито е възможно уеднаквяване на такава от ВКС, което да обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Съобразяването с лимита на отговорност на застрахователите също не обуславя различие в присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, доколкото разпоредбата на чл.52 ЗЗД и сочения в нея критерий за определяне на обезщетението – справедливостта, не е отменена, нито изменена и съдът дължи произнасяне при приложение именно на тази разпоредба /чл.5 ГПК/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
С оглед недопускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Любима П. Т., не следва да се разглежда насрещната касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма] /чл.287 ал.4 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 430/14.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 592/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.