О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 312
гр. София, 13.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1342/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Я. Д., действащ като [фирма]-гр.Стара З. срещу Решение №1270 от 12.10.2012 г. по т.д. № 813/12 на АС-Пловдив, с което е потвърдено решение №81/20.03.2012 г. на ОС-Ст.З., постановено по т.д. №1446/2010 г., с което длъжникът-касатор в качеството му на ЕТ е обявен в неплатежоспособност с начална дата 20.07.2011 г., открито е производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност на касатора по молба на [фирма]-гр. София и длъжникът е обявен в несъстоятелност на основание чл. 630 ал.2 ТЗ, назначен е временен синдик и е спряна дейността на търговеца по искане на кредитора.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От страна на двамата ответници по касационната жалба [фирма]-гр. София и [фирма] като присъединен кредитор по чл.629 ал.4 ТЗ е подаден писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между „П.” България АД като кредитодател и ЕТ П.-Т. Я.” като кредитополучател е сключен договор за банков кредит№ 070-255468/02.02.2007 г., по силата на който на едноличния търговец са отпуснати парични средства в размер на 307 654 евро, които е следвало да бъдат върнати от длъжника, съгласно условията и по погасителен план-част от договора. Кредитът е бил обслужван от страна на длъжника до м.юни 2011 г., след което същият е преустановил погасяването. Последното обстоятелство е станало основание за обявяване с протокол от 25.08.2011 г. от страна на банката на целия кредит за предсрочно изискуем, съгласно чл.49 във връзка с чл.50 от Общите условия за кредитиране като неразделна част от самия договор. Според заключението на ССЕ длъжникът е останал задължен по този кредит до размера на 307 025,41 евро, наред със задълженията му към присъединилия се по реда на чл.629 ал.4 ТЗ друг кредитор [фирма] -цесионер на вземането на същата банка към длъжника по втори договор за кредит № 070-255468 /02.02.2007 г. сключен със същия длъжник в размер на 407 346 евро с непогасен остатък от 313 025,41 евро. С оглед тези констатации вещото лице е определило, че при налични краткотрайни активи на длъжника на стойност 4 000 лева, цитираните по-горе като краткосрочни задължения и загубите за минали години и за текущата 2011 г. в размер на 1 144 000 лева длъжникът ЕТ е напълно декапитализиран и би могъл да покрие с краткотрайните си активи едва 0,03 на сто от краткосрочните си задължения, а коефициентите му за незабавна и абсолютна ликвидност и за финансова автономност са нулеви величини. Отделно от това последният е преустановил дейността си още през 2009 г., поради което не става въпрос за временни затруднения. С оглед горните констатации относно финансовото състояние на длъжника, съдът е приел, че същият е неплатежоспособен , тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка, с което е изпълнен фактическият състав на чл. 608 ал.1 ТЗ / в ред. Бр.38/2006 г./ относно състоянието на неплатежоспособност като основание за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 ТЗ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за приложението на чл.608 ал.2 и ал.3 ТЗ относно спирането на пращанията като оборима презумпция за състояние на неплатежоспособност, за задължението на съда да изложи мотиви по въпроса защо счита, че презумпцията е останала необорена и за задължението на съда да изследва цялостното икономическо и финансово състояние на длъжника, с оглед установяване на обективното състояние на неплатежоспособност, съгласно фактическия състав на чл.608 ал.1 ТЗ. Счита, че по тези въпроси е налице противоречие в обжалваното решение с цитираната в изложението практика на ВКС част от която по чл.290 ГПК, а друга казуална такава. Настоящият съдебен състав счита, че по така наведените правни въпроси от значение за изхода на спора липсва противоречие в становището на въззивния съд в обжалваното решение с това застъпено в двете решения на ВКС по чл.290 ГПК :Р №33/07.09.2010 г. на ВКС по т.д. №915/2009 на ІІ т.о.Р № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ІІ т.о., както и с останалите представляващи незадължителна практика на ВКС и съдилищата по смисъла на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Това е така, тъй като е изследвано цялостното финансово състояние на длъжника и е направен изводът, че същият не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка, на база констатациите на вещото лице в заключението по ССЕ, че при краткотрайни активи от 4 000 лева и процесните краткосрочни задължения длъжникът би могъл да покрие с първите едва 0,03 на сто от краткосрочните си задължения и коефициентите му за незабавна и абсолютна ликвидност и за финансова автономност са нулеви величини, а коефициентът на задлъжнялост 284,5. При така установеното обективно състояние на неплатежоспособност изобщо и не може да става въпрос за оборена презумпция по чл.608 ал.2 ТЗ относно наличието на това състояние или че в случая се касаело за субективен отказ от изпълнение на задълженията на длъжника, при иначе обективна възможност за изпълнение, каквито доводи се правят в изложението към касационната жалба.
С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация.
Касаторът следва да заплати направените по делото разноски –платен адвокатски хонорар от по 3600 лева на всеки един от двамата ответници по касационната жалба на основание чл. 81 ал.1 ГПК във връзка с чл.80 ГПК, с оглед приложените пълномощни, договори за правна помощ и извлечения от разплащателни сметки,удостоверяващи реалното плащане.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1270 от 12.10.2012 г. по т.д. № 813/12 на АС-Пловдив.
ОСЪЖДА Т. Я. Д. действащ като [фирма]-гр.Стара З. да заплати на [фирма]-гр. София и [фирма]-София сумите от по 3600 лева на всеки-разноски в производството пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.