1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
С., 14.03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1396 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. И. З. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. С. от АК-В., против въззивно решение № 1573 от 06.08.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1754/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 57 от 03.04.2012 г. на Провадийския районен съд, постановено по гр.д. № 829/2011 г., в частите, с които са уважени предявените от касаторката срещу [фирма] [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и тези искове са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос, с твърдението, че е обусловил изхода на спора, е – незаконно ли е уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато в уволнителната заповед е отразено само цифровото изражение на основанието, без изрично да е посочено на кое от двете, съдържащи се в разпоредбата основания е прекратено трудовото правоотношение – поради „закриване на част от предприятието”, или поради „съкращаване на щата”, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Представено е решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-Д., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, тъй като със заповед на управителя на ответното дружество от 29.03.2011 г. е взето решение за премахване на длъжността „касиер-домакин”, считано от 01.05.2011 г., като в същия ден на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, което тя е подписала без възражения. От представените две щатни разписания се установява, че в новото щатно разписание в сила от 01.05.2011 г. длъжността, заемана от ищцата не фигурира, а след 02.05.2011 г. е продължила да съществува позицията „отчетник-счетоводство”, която обаче е с трудови функции, различни от тези на съкратената длъжност. В. съд е приел, че не може да се направи извод за незаконност на уволнението само на формалния аргумент, че в предизвестието не е посочено конкретното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като поведението на ищцата и организираната й защита в процеса по несъмнен начин установяват, че тя е била наясно с уволнителното основание – съкращаване на щата, законността на което се установява от събраните по делото доказателства.
Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос в изложението за допускане на касационно обжалване е от значение за изхода на спора, но той е разрешен от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с представеното решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че ако работодателят не е изпълнил задължението си в заповедта за уволнение за уточни правното основание от посочения текст от закона, но работникът или служителят при връчване на заповедта, е узнал правното основание, целта на закона е постигната – интересите на уволненото лице са защитени и то не е постановено в положение на неизвестност срещу кое от двете основания да се брани, не е поставено в положение на „процесуална изненада” или „процесуално неравенство”, тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика съдът е приел, че в случая ищцата не е била поставена в положение на „процесуална изненада” или „процесуално неравенство” и интересите й на уволнен служител са защитени, тъй като тя е подписала полученото от нея предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ без възражения, а в заповедта от 02.05.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, тя е изразила особено мнение по прекратяването, поради непосочване в заповедта на полагащите й се обезщетения по КТ, още повече, че още с исковата молба тя е инициирала насрещно доказване за липса на предпоставките за съкращаване на щата като е отправила доказателствено искане за представяне на характеристиките на длъжностите „касиер-домакин” и „отчетник-счетоводство”, на последната от които на 10.03.2011 г. е назначен нов служител. Т.е. ищцата е била своевременно уведомена за предстоящото уволнение, за основанието за прекратяването на трудовия договор и възможностите й за защита не са били ограничени. В заключение, изложените твърдения от касаторката се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, но те представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1573 от 06.08.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1754/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационната жалба с вх. № 28236 от 18.09.2012 г. на Ц. И. З. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: