2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 14.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3015 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 15647 от 25.ІХ.2017 г. на Дима И. А. от Б., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Б. против решение № 1904 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 4.VІІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 5807/2016 г., с което е бил отхвърлен нейния осъдителен иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД /а след преквалифицирането му от въззивния съд: по чл. 605, ал. 1 ТЗ-във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД-във вр. чл. 82 ЗЗД/, предявен като частичен – за сума в размер на 102 073 евро от общо 206 380 евро, както и за сума в размер на 2 997 лева срещу ответната [фирма]-София, чиито предмет е било заплащането на обезщетения в горепосочения размер за понесени от А. имуществени вреди в резултат от бездействие на служители на банката „по осигуряването на охрана и неприкосновеност на наети от физическото лице сейфове”.
Единственото оплакване на касаторката А. относно неправилността на атакуваното въззивно решение е за постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 146 ГПК/. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния й иск срещу ответната кредитна институция, предявен като частичен, да бъдел уважен в този негов размер: 102 073 евро + 2 997 лева, ведно със законната лихва върху тези две главници, считано от завеждане на делото (19 юни 2014 г.) и до окончателното им изплащане.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, подателката й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 от постановките на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 4/2012 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Какви са правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото, когато първостепенният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респ. – когато докладът е непълен или неточен?”
Отделно от това, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид липсата на „формирана задължителна практика”, се явявало произнасянето на САС с атакуваното решение и по следния материалноправен въпрос: „Когато в договор за наем на сейф по чл. 605, ал. 1 ТЗ не е предвидено задължение за наемодателя да дължи възстановяване на вложеното и липсващо в сейфа имущество, може ли да се ангажира отговорността му по реда на чл. 49-във вр. чл. 45 ЗЗД, ако е установена причинно-следствена връзка между действията на служители на наемодателя и причинения вредоносен резултат?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 5 590 лв. (пет хиляди петстотин и деветдесет лева): съгласно приложените към отговора адвокатско пълномощно и Списък по чл. 80 ГПК от датата 28.ХІ.2017 г. Поддържа се, че не е налице нито едно от допълнителните основания по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като в тази връзка се инвокират доводи на плоскостта на разяснението по т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на Дима И. А. от Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли осъдителния иск на настоящата касатора с правно основание по чл. 605, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответната кредитна институция, САС е приел, че конкретният договор за наем на банкова касета, сключен между страните по спора на 13.ХІ.2003 г., не е предвиждал клауза за обявяване пред банката наемодател какво е съдържанието на вложеното, както и че с влязла в сила присъда, постановена срещу физическо лице – бивш служител на банката в периода на действието на този договор, последното е било признато за виновно за извършено резултатно престъпление по чл. 196а-във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро НК – във вр. чл. 194, ал. 1-във вр. чл. 26, ал. 1 НК, от което за А. са произтекли вреди, изразяващи се в отнемане от владението й на сума в размер на 206 380 евро, както и на изработените от злато 7 пръстена, 2 колиета, 1 гривна и 2 турски монети, чиято обща стойност възлиза на 2 997 лева. При направено от ответната по касация /и по осъдителния иск/ банка възражение за изтекла специална погасителна давност – по чл. 111, б. „б” ЗЗД, както и след съпоставка между датата 27 април 2010 г., счетена за меродавна при установяване на неизпълнението по процесния договор за банкова касетка, с датата на завеждане на делото – 19.VІ.2014 г., това възражение е било счетено за основателно и исковата претенция на А. е била отхвърлена като неоснователна (погасена по давност).
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налагат изводи, че формулираният от касаторката А. процесуалноправен въпрос се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, докато материалноправният й въпрос не е бил включен в предмета на спора, щом произнасянето на САС е било по съществото на осъдителен иск с дадената от него правна квалификация – по чл. 605, ал. 1 ТЗ /а не по чл. 49 ЗЗД-във вр. чл. 45 ЗЗД/. Следователно вторият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба е с изцяло хипотетичен характер.
В заключение, погрешното отъждествяване от касаторката А. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от страна на ответната по касация кредитна институция искане за това, касаторката Дима Ив. А. ще следва – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да бъде осъдена да й заплати сума в размер на 5 590 лв. (пет хиляди петстотин и деветдесет лева), представляваща изплатен от банката хонорар за един неин адвокат от САК: съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК адвокатско пълномощно и Списък по чл. 80 ГПК от датата 28.ХІ.2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1904 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 4.VІІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 5807/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касаторката Дима И. А., ЕГН [ЕГН], от Б., [улица]- НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 5590 лв. (пет хиляди петстотин и деветдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2