4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312
гр. София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3952 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2789/03.08.2018 г. на Прокуратурата на Република България и касационна жалба вх. № 2880/ 15.08.2018 г. на И. Семенович П. срещу въззивно решение № 3262/ 04.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 452/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което след частична отмяна на решение № 97/03.04.2018 г. по гр.д. № 1408/2017 г. на Районен съд – Петрич, Прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на И. П. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, по което в хода на наказателното производство лицето е признато за невиновно и е оправдано с влязла в сила присъда. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер от 25 000 лв.
Прокуратурата обжалва решението в частта, с която е уважена претенцията на ищеца. Изложени са доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с действително претърпените такива от лицето, че присъденото обезщетение е необосновано завишено, без да са съобразени всички обстоятелства по делото, в т.ч. социално-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационния контрол се сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси, касаещи задължението на съда да обсъди доказателствата и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване; да се приложи законовият критерий за справедливост само с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение и при съобразяване на обществено-икономическите условия на живот и среден жизнен стандарт в страната. По тези въпроси се твърди, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК и трайната практика на състави на ВКС, изразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения.
И. Семенович П. обжалва решението в отхвърлителната му част, като сочи, че същото е неправилно – постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са преповторени доводите за неправилност на съдебния акт, като е поставен въпросът за критериите, които трябва да бъдат съобразявани от съда при определяне справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Твърди се, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика и е очевидно неправилно.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът И. П. е бил привлечен като обвиняем, първоначално с постановление от 10.06.2008 г., а след това с постановление от 17.02.2010 г. за престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл.20, ал. 2 и чл.26, ал.1 НК – продължавано престъпление, извършено на 16.05.2006 г., на 15.06.2006 г. и на 29.06.2006 г., при условията на съизвършителство и в съучастие с други лица, в качеството му на длъжностно лице – лекар в „Общински медицински център Петрич” ЕООД е съставил официални документи – болнични листи за временна нетрудоспособност, в които са били отразени неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства пред Управление „Пътни такси и разрешителни” при ИА „Пътища”. С присъда, влязла в сила на 19.10.2012 г., П. бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение и оправдан. Въззивният съд е приел, че в резултат на проведеното наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди – изпитал е стрес, несигурност, страх от евентуално осъждане; чувствал се неудобно, ограничил контактите си, самоизолирал се, накърнени били репутацията и авторитетът, с който се ползвал като лекар и общественик, пострадало самочувствието му. За да счете, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата 10 000 лв., съдът е посочил, че продължителността на наказателното производство – четири години – е над разумния срок; че ищецът е обществено-известна личност в [населено място] и случилото се с него станало достояние на съгражданите му; че станал обект на обсъждане и разпространяване на слухове в малкия град; че до този момент П. се ползвал с авторитет и добро име сред колеги и пациенти, а наказателното производство го компрометирало в личен и професионален план. Като особено значима морална вреда е преценено и това, че във връзка с обвинението на ищеца му било отнето законно притежаваното ловно оръжие и възможността да се разтоварва като ловува. Отбелязани са фактите, че мярка за неотклонение в хода на наказателното производство не е налагана и че обвинението е за леко, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, престъпление. Други конкретни за спора обстоятелства, във връзка с възприетия за справедлив размер на обезщетението, не са обсъждани в мотивите на съда. Общотеоретично е цитирана практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от касаторите въпроси са едни и същи и касаят задължението на съда да съобрази правнорелевантните факти и да обсъди всички доказателства от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от наказателно преследване и за критериите, относими към принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въпросите са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и същевременно са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС №4/1968г., ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3262/04.07.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 452/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.
УКАЗВА на касатора И. Семенович П., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на сумата 5 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по жалбата ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.