О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 312
гр. София, 21.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№655 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. А. срещу решение №270 от 07.12.2017 г. по в.т.д.№488/2017 г. на АС Варна. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №55 от 14.06.2017 г. по т.д.№108/2016 г. на ОС Силистра в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. П. А., че дължи на [фирма] сумата от 26 961 лв., главница по договор за кредит от 14.08.2014 г. и анексите към него, ведно със законната лихва от 27.01.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 163.43 лв. договорна лихва върху главницата, дължима за периода 20.04.2015 г. – 14.08.2015 г., сумата от 1 647.42 лв., лихва върху просрочена главница, начислена за периода 20.06.2015 г. – 26.01.2016 г. и сумата от 886.46 лв., санкционна лихва, начислена за периода 20.04.2015 г. – 26.01.2016 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона: 1. Императивни или диспозитивни по правната си същност са нормите, включени в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКИ. 2. Какво е законовото представителство на банката в отношенията й с трети лица – винаги съвместно от двама членове на представителните й органи или може да се представлява и от едно лице. 3. Може ли съвместното представителство да бъде преодоляно чрез упълномощителна сделка. 4. Упълномощаването на трето лице за отделно правно действие, превръща ли третото лице в представител на банката или то е представител на законен представител на банката.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът Т. П. А. е подписал процесният договор за револвиращ кредит и анексите към него, в качеството на солидарен длъжник, поради което е задължен наравно с кредитополучателя спрямо кредитодателя, който цели удовлетворяване на вземането си в неговия пълен размер, в който смисъл производство по чл.417 от ГПК, съответно по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК се явява допустимо. Посочил е, че между страните не се спори, а и от извлечението от сметка, се установява, че към датата на настъпване на падежа, съответно към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, размерът на непогасената главница е 26 961 лв., на договорната лихва, за периода 20.04.2015 г. – 14.08.2015 г. е 1 163.43 лв., на лихвата върху просрочена главница по чл.4.2 от договора, начислена за периода 20.06.2015 г. – 26.01.2016 г. е 1 647.42 лв. и на санкционна лихва по чл.4.3 от договора, начислена за периода 20.04.2015 г. – 26.01.2016 г. – 886.46 лв. По отношение на възражението, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, тъй като волеизявлението за сключване от страна на банката, не е извършено от лице овластено по силата на закона да формира волята на търговеца, въззивният съд се е позовал на разясненията дадени в ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС /съобразно които договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, като същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД, а при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, но не и насрещната страна/, като е посочил и че от нормата на чл.10, ал.1 от ЗКИ не може да се направи извод, че е налице императивно изискване, банката да се представлява във всеки един момент от най-малко две лица в отношенията си с трети лица, тъй като самата разпоредба предоставя възможността на банките „да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия”, а по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява по безспорен начин, че лицето подписало договора от името на банката е разполагало с надлежно учредена представителна власт – пълномощно, peг. №1760/2011 г. и peг.№1761, т.1, акт 80 на В. Д., нотариус с район на действие В.. В този смисъл и като е приел, че доводите относно липсата на основание за възникване на солидарна отговорност се явяват неоснователни, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в посочената част.
С оглед изложените в решението мотиви, поставените от касатора въпроси не са формирали правната воля на въззивния съд, респективно не се установява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване – както бе посочено, съдът изрично е приел, че при договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт и при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, но не и насрещната страна /каквато в случая се явява касаторът/, като съображенията относно характера и точния смисъл на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКИ, представляват единствено евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за основателност на предявените искове по чл.422 от ГПК.
Дори обаче да се приеме, че въпросите се явяват обуславящи, освен, че селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е въведено бланкетно /касаторът твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, но не е развил каквито и да е било съображения за значението на въпросите относно развитието на правото/, то не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличие на визираното основание – разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗКИ е ясна, пълна и непротиворечива, като в практиката на ВКС и съдилищата, формирана при прилагане на визираната разпоредба, не съществува съмнение, че управляващите и представляващи банката лица, не могат да възлагат цялостното управление и представителство на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.
Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №270 от 07.12.2017 г. по в.т.д.№488/2017 г. на АС Варна в частта, с която е потвърдено решение №55 от 14.06.2017 г. по т.д.№108/2016 г. на ОС Силистра в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. П. А., че дължи на [фирма] сумата от 26 961 лв., главница по договор за кредит от 14.08.2014 г. и анексите към него, ведно със законната лихва от 27.01.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 163.43 лв. договорна лихва върху главницата, дължима за периода 20.04.2015 г. – 14.08.2015 г., сумата от 1 647.42 лв., лихва върху просрочена главница, начислена за периода 20.06.2015 г. – 26.01.2016 г. и сумата от 886.46 лв., санкционна лихва, начислена за периода 20.04.2015 г. – 26.01.2016 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.