5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 22.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 7798/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. П. Р. като пълномощник на К. И. И., Ц. Н. С., Р. Л. Н., Д. С. Д., Р. В. В., А. С. А., Л. С. Н., Л. С. П. и А. С. П., против решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 23.07.2013 г. по гр.д. № 589/2011 г. Жалбоподателите считат, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран правен въпрос, за който жалбоподателите твърдят, че обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е обусловил изхода на делото и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото не е стоял за разрешаване пред ВКС и съдилищата в страната.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация ТПК на инвалидите ”Родина” със седалище и адрес на управление [населено място], изразява чрез своя процесуален представител адв. Хр. Т. становището, че повдигнатият от касаторите правен въпрос не е обуславящ изхода на спора, поради което не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено като недопустимо решението от 30.05.2011 г. по гр.д. № 941/2009 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на ТПК на инвалидите ”Р.”- [населено място], че К. И. И., П. И. И., Ц. Н. Н., Р. Л. Н., Д. С. Д., Р. В. В., Л. С. П., А. С. П., А. С. А. и Л. С. А. са собственици на 342/434 ид. части от терена на поземлен имот с идентификатор 41112.503.1044 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед от 14.10.2008 г. , стар идентификатор УПИ ІІІ, имот пл.№ 811 в кв. 274 по плана на [населено място], и на основание чл. 299 ГПК е прекратено производството по делото в тази част. Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която ТПК на инвалидите “Р.” е била осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху описания по- горе недвижим имот, като премахне държаните в същия незаконно построени три сгради: триетажна сграда с идентификатор 41112.503.1044.1 със застроена площ 173 кв.м и предназначение сграда за битови услуги; едноетажна сграда с идентификатор 41112.503.1044.2 със застроена площ 62 кв.м и предназначение – сграда за битови услуги и едноетажна сграда с идентификатор 41112.503.1044.3 със застроена площ 86 кв.м и предназначение- сграда за обществено хранене, в тази част е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният негаторен иск.
По делото е установено, че с влязло в сила решение по гр.д. № 748/99 г. на Кюстендилския окръжен съд е било признато по отношение на ТПК на инвалидите “Р.” правото на наследниците на И. С. Вампирски на собственост на 342/423 ид. части от терена на парцел ІІІ – 811 в кв. 274 по плана на [населено място] от 1993 г. Прието е, че собствеността върху имота им е била възстановена по силата на закона на основание чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ. Имотът е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС, ведно с шест от общо построените в него дюкяни. През 1963 г. е преотреден за нуждите на ТПК ” Инвалид”. Във връзка с изясняване наличието на предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за реституция на имота – имотът да съществува реална до размерите, в които е бил одържавен и към момента да е в патримониума на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми или търговски дружества по чл. 61 ТЗ, по приключеното дело е било установено, че в одържавения имот са били изградени триетажна административна сграда, масивна едноетажна сграда – печатница и барче, със застроена площ 63 кв.м, масивна едноетажна сграда- работилница със застроена площ 62.4 кв.м и масивна тоалетна със застроена площ 3.5 кв.м., чието строителство е било осъществено от ответната кооперация към 1970 г. Прието е, че кооперацията не е имала надлежно отстъпено право на строеж за построяването им, поради което теренът не може да се третира като обслужващ тези сгради. Оттук е направен извод, че теренът съществува реално до размерите, в които е бил одържавен и са налице условията на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на частта от него, която съществува на одържавената през 1948 г.
Това влязло в сила решение е преценено от въззивния съд като отрицателна процесуална предпоставка за повторно предявяване на иск за установяване правото на собственост на ищците по настоящото дело, които са били ищци или са наследници на ищци по предходното. Поради това първоинстанционното решение в частта, с която е било признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 343/ 434 ид. части от терена, е обезсилено като недопустимо – постановено по недопустим иск.
Касационната жалба е насочена и против тази част на въззивното решение, но не съдържа обосновани доводи за наличието пороци, обосноваващи някое от касационните основания по чл. 281 ГПК, нито в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се поставя въпрос за допустимостта на установителния иск за собственост. Поради това настоящият състав приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е било частично обезсилено, а произ-водството по делото в тази част- прекратено.
Поставеният в изложението правен въпрос е за това дали е допустимо в производство по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен против ответник, по отношение на който с влязло в сила решение е признато произтичащото от реституция по ЗВСОНИ право на собственост на ищците, да се брани с възражение, че сградите, чието премахване се иска, са построени в имота след одържавяването му. Този въпрос е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, с които е обоснован изводът за неоснователност на предявения негаторен иск за премахване на построените в имота три сгради. Въззивният съд е приел, че те са изградени от ответната кооперация в имота след одържавяването му, но без надлежно отстъпено право на строеж, поради което по приращение са станали държавна собственост. След възстановяване по силата на закона на правото на собственост на ищците върху идеална част от терена, новопостроените сгради вече са със статут на суперфициарна собственост, поради което собственикът на земята не може да иска тяхното премахване. Отношенията между собственика не терена и собственика на сградите се уреждат съгласно чл. 64 ЗС.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в съответствие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, / напр. решение № 632 от 11.10.2010 г. по гр.д. № 539/09 г. на І г.о., решение № 72 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 425/2011 г. на І го., решение № 400 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 1085/2011 г. на І г./, която приема, че реституцията по чл. 1 и 2 ЗВСОНИ обхваща целия одържавен терен и съществуващите към момента на одържавяването сгради, а за новопостроените след одържавяването сгради възниква суперфициарна собственост за държавата или общините, респ. юридическите лица с държавна или общинска собственост. В решение № 400 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 1085/2011 г. на ВКС, І г.о., което е постановено по сходен на настоящия казус, е прието, че това разрешение следва да намери приложение и в случаите, когато новото строителство е осъществено от кооперации без отстъпено право на строеж, като в тази хипотеза правоотношенията между държавата и кооперацията се уреждат от разпоредбата на чл. 2, ал.3 / отм./ на ЗОбС. Рестутицята на терена, която настъпва по силата на закона, при наличие на посочените в него предпоставки, е без значение за новопостроените сгради. Предвид тази практика, възражението на ответника, че като новопостроени, процесните сгради са със статут на суперфициарна собственост, не изключва настъпилата по чл. 1 и 2 ЗВСОНИ реституция на терена и не представлява подновяване на вече разрешения със сила на пресъдено нещо спор между страните относно собствеността на терена, както се поддържа от касаторите. В същия смисъл е и постановеното въззивно решение.
В обобщение, при наличието на трайно установена и задължителна съдебна практика на ВКС, която дава отговор на поставения от жалбоподателите правен въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а доколкото въззивното решение е съобразено с нея, няма основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 23.07.2013 г. по гр.д. № 589/2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: