О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 22.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 789 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
ЗД [фирма] обжалва определение № 3503/06.12.2015 г., постановено по ч.гр.д. 4946/15 г., САС, 1 състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение, постановено по гр.д. 19104/1 4 г. СГС, I-17, в открито съдебно заседание на 16.10.2015 г., с което е даден ход на делото, въпреки направеното възражение за нередовност на исковата молба. В отговора на исковата молба бил направил възражение за нередовността й, тъй като не бил посочен адресът на ищеца, каквото било императивното изискване на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК когато исковата молба не отговаря на чл. 128 , ал. 1 на ГПК ищецът следвало да бъде уведомен да отстрани допуснатите нередовности. Съдът не бил уважил възражението му нито направеното възражение в отговора, нито в първо съдебно заседание, с което нарушил императивните изисквания на закона, давайки ход на делото и на една нередовна искова молба.
Освен това моли да се отмени определението по чл. 190 от ГПК, с което ответникът е задължен да представи документ, без да е конкретно посочен.
Моли, да бъде отменено определението, което обжалва и определението на първоинстанционния съд.
Ответникът по частната жалба К. С. К. е подал отговор в срока по чл. 276 от ГПК. Оспорва частната жалба. Твърди, че е недопустима и с обжалването единствено се цели отлагане на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след преценка на данните и доводите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 3503/02.12.2015 г. по ч.гр.д. № 4946/15 г. САС, 1 състав е оставил без разглеждане частната жалба на ЗД [фирма] срещу протоколно определение от 16.10.2015 г. по гр.д. 19104/13 г., СГС, I-17 състав, с което е даден ход на делото и допуснато събирането на писмени доказателства.
С определение от 16.10.2015 г., постановено в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд, е приел, че исковата молба е редовна, тъй като субектът, предявил иска е с посочени три имена и приемайки, че възражението на ответника ЗД [фирма] относно редовността на исковата молба е неоснователно е дал ход на делото. Наред със събирането на гласни доказателства, съдът е задължил ответника ЗД [фирма] да представи на основание чл. 190 от ГПК в едноседмичен срок доказателства за заделен технически резерв.
Настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното в настоящето производство определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на ЗД [фирма] подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, като постановено от Софийски апелативен съд и преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Постановявайки определение, с което оставя без разглеждане частната жалба на ЗД [фирма], Софийски апелативен съд се е съобразил с предвиденото в нормата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, а именно, че на обжалване по този ред подлежат актовете на съда, които са преграждащи – чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК или които са изрично предвидени в закона като обжалваеми – чл. 274, ал.1, т. 2 от ГПК. Определението на първоинстанционния съд, с което оставя без уважение възраженията на ответника за нередовност на исковата молба и дава ход на делото не е преграждащо и като такова не подлежи на касационно обжалване. Това определение не е предвидено и да бъде обжалвано по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК от законодателя. Поради това частната жалба е недопустима.
След като определението не подлежи на обжалване, то в съответствие със закона, въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба.
Същите изводи следва да се направят и относно определението по събиране на доказателства по чл. 190 от ГПК. Законодателят е предвидил инстанционен контрол върху допустимостта на иска, изразяваща се в редовност на исковата молба по чл. 127 от ГПК както и по правилността на съдебното решение чрез спазване на процесуалните правила за допустимост и относимост на доказателствата, при наличие на предпоставки за това, по реда на въззивното обжалване на основание чл. 269 от ГПК. Законодателят не е предвидил самостоятелно обжалване по реда на чл. 274 от ГПК актовете на съда по възраженията на ответника за нередовност на исковата молба и актовете на съда по събиране на доказателства.
Предвид изложеното определението, с което частната жалба е оставена без разглеждане следва да се потвърди.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3503/06.12.2015 г., постановено по ч.гр.д. 4946/15 г., Софийски апелативен съд, 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.