3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312
С., 24.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6781/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. З. и Т. К. З. – родители на непълнолетния С. Д. З. против въззивно решение от 19.05.2014г. по в. гр. дело № 104/2014г. на Кюстендилски окръжен съд, с което Д. И. З. и Т. К. З. в качеството им на родители на непълнолетния С. Д. З. са осъдени да заплатят на В. В. М. сума още в размер на 2000 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 4000 лв., или общо сума в размер на 6000лв., обезщетение за неимуществени вреди вседствие причинени увреждания – фрактура на дясна ръка и таза от ПТП настъпило на 25.06.2012г. в [населено място] по вина на С. Д. З., ведно със законна лихва върху сумата считано от дата на увреждането 25.06.2012г. до окончателното издължаване.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставян въпроса за приложението на чл. 48, ал. 3 ЗЗД като основание да бъдат освободени от отговорност за деликт извършен от непълнолетен. Позовават се на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата В. В. М. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 48 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като няма решаващо значение за изхода на делото. Жалбоподателите не са доказали наличие на обстоятелства, които биха ги освободили от отговорност за вреди от непозволено увреждане причинени от действия на техни деца, които не са навършили пълнолетие и живеят с тях.
По поставения правен въпрос с обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД визира случаи на обективна невъзможност за предотвъртяване поведението на ненавършилото пълнолетие дете, поради несъвмостно живеене с него, разпоредба неприложима в случая, тъй като се касае до недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на детето, довело до липса на волеви задръжки в поведението на непълнолетния, които е следвало да бъдат изградени в периода на израстването и възпитанието му от неговите родители при упражняване на родителските права върху детето, с което живеят съвместно.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос е в съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, която е в смисъл, че отговорността на родителите, които упражняват родителските права може да отпадне, ако обективно не са били в състояние да предотвъртят поведението на непълнолетния, поради несъвместно живеене с него по време на увреждането. Когато непозволеното увреждане е резултат на умишлено деяние, хулиганска проява или друго непристойно поведение, и в случай на несъвместно живеене с детето родителите носят отговорност за вредите, които са резултат на неизпълнен дълг по възпитанието на детето и изграждане на личността му към въздържание от вредоносни действия.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на трайно установена съдебна практика изключва приложението на посочената хипотеза, на която жалбоподателите се позоват формално, без да са обосновали приложението й към постановения правен въпрос.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.05.2014г. по в. гр. дело № 104/2014г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ